Той й се усмихна все още невярващо и прокара пръсти по вътрешната страна на бедрата й.
— Не сега. Тази нощ е само за теб. — Той улови погледа й, вдъхвайки й увереност, докато ръката му приближаваше целта си. Колкото по-далеч отиваше, толкова по-гореща ставаше тя. Тялото й беше като печка, която излъчва жега. Лека-полека сърцето му ускори ритъма си и той се възбуди като нея, но не само от страст… а и от съзнанието за собствената си власт. — През брачната ни нощ, когато най-после потъна в теб, ще изгорим и ще се превърнем в пепел.
Тя се поизправи.
— Моля те… Не бива…
Ремингтън беше направо разгонен. Членът му заплашваше да скъса копчетата. В същото време потайността на тъмното място, порочните томления на красивата му годеница, усещането за власт го караха да обуздае страстите си и да се съсредоточи върху Мадлин. Дланта му покри гнездото къдрави косъмчета.
— Успокой се. Обещавам тази нощ да не те обладая.
— Не е там работата. Въобще не би трябвало да вършим такива неща.
— Тук се крие част от чара му. — Пръстът му се плъзна по гънките почти без да докосва кожата, обаче погледът й се премрежи. — Отпусни се. Ще правя с теб каквото си искам, а на теб ще ти хареса.
— Не бива.
Ремингтън се засмя.
— Ако се съпротивляваш, ще завържа ръцете ти с шнуровете на завесите и ще си изцяло в моя власт — любезно изрече той. При ужасеното й ахване пръстът му се плъзна в сърцевината й.
Тя беше гореща и влажна от желание и тялото й застина неподвижно — не от страх, а от страст, която не знаеше как да намери излаз.
— Да те вържа ли? — прелъстително попита той. — Тогава няма да страдаш от чувство за вина и ще можеш да обвиняваш само мен. Ще кажеш, че си нямала избор, защото съм те принудил.
Тя не даваше вид да го слуша, но той знаеше, че думите му достигат до нея. Очите й бяха затворени, главата й беше отметната назад, а пръстът му изследваше глъбините й. Тя беше придърпала една възглавница пред гърдите си и я стискаше с две ръце. И него щеше да прегръща така, когато му дойдеше времето.
Палецът му се плъзна в нея, за да потърси възелчето на възбудата й.
— Разполагаме с цялото време на света, за да опитаме всяка поза, всичко, за което си слушала в харема, всичко, което аз знам, и всичко, което ни хрумне на момента.
Сега краката й се обвиваха около него и го стискаха. Без въобще да е наясно какво прави, тя се опитваше да го поеме в себе си. Ремингтън беше възхитен от плътските й инстинкти. Радваше се да узнае, че тази толкова нежна и сладка жена е способна да пламне в такъв огън само от едно докосване. А той съвсем нямаше да се задоволи с едно докосване.
Ремингтън сведе глава между краката й, вдъхвайки женското й ухание.
— Мое мило момиче, това е първата от хилядата нощи. Набий си го в главата: ще те имам по всеки възможен начин, а ти ще ме молиш за още.
Очите й се отвориха и тя сякаш понечи да възрази. Но преди думите да излязат от устата й, той притисна устни към нежната й сърцевина, отвеждайки я в рая.
19
В два часа следобед небето над къщата се продъни от гръмотевиците.
Елинор рязко отвори очи и се втренчи в тавана на неосветената спалня. Заслуша се в дъжда, който чукаше по прозореца. Една светкавица за малко не я ослепи. И тогава се сети…
Снощи се беше напила. Някои хора не помнят нищо от пиянските си изстъпления, но тя нямаше този късмет.
Зарови лице в ръцете си и потрепери от срам.
Помнеше… всичко.
О, божичко, всичко до последния великолепен, разтърсващ момент.
Мистър Найт й беше показал неща, за чието съществуване тя дори не подозираше. Само защото беше отказала да замине с Дики Дрискол, губейки последния си шанс да избяга от тиранията на Ремингтън, само защото се измъчваше от решението си да остави всичко в ръцете на Съдбата, само затова се бе напила. И той естествено се бе възползвал от нея. Кадъните я бяха предупредили, че това е типичното мъжко поведение в тези случаи.
Но само защото бе потърсила облекчение в едно-две питиета, не значеше, че е редно мистър Найт да се възползва от опиянението й, за да я прелъсти.
Ох, защо не премълча за престоя си в харема… Елинор изстена от чувството на унижение. Ама че идиотка беше! Сега мистър Найт беше наясно, че тя е запозната с неща, които повечето англичанки не можеха да си представят… и й беше преподал първия си урок по страст.
Тя дръпна завивките над главата си, сякаш по този начин щеше да прогони спомените от изминалата нощ.
Но така само видя неясните контури на голото си тяло и това й напомни как се озова без нощница в леглото си, което пък я подсети за…
Кадъните й бяха казали, че контактът с мъж е път към екстаза. Не й бяха казали, че един-единствен пръст в нея може да я шокира. Да я бележи. Дори сега, докато лежеше, омотана в завивките, усещаше докосването му там, долу. Тя притисна длани към слепоочията си, като ли че така щеше да заличи спомена за случилото се.