В същото време плъзна пети нагоре по дюшека и раздалечи крака, за да издигне юргана като палатка над себе си. Защото без значение колко унижена се чувстваше от реакциите си снощи, все едно колко си повтаряше, че той се е възползвал от безпомощното й състояние, тя още го желаеше. Мислите й се въртяха единствено около него.
Той вече я беше развратил, защото пръстите й се плъзнаха по корема й, за да се заровят в косъмчетата между краката й. Ръката й спря несигурно, ала волята й се оказа слаба в сравнение със спомена. Пръстите й внимателно се плъзнаха в малкия отвор. Всичко беше хем същото, хем много различно.
Нищо, казано от наложниците, не я беше подготвило за вълнуващите усещания, които езикът му беше предизвикал с движенията си по нежната плът на женската й сърцевина. Беше си помислила, че ще припадне от удоволствието, което й доставяше топлината му, дъхът му. Мрачният тесен свят на това място се бе превърнал в една мъждукаща точка съзнание. Всичките й усещания се съсредоточиха дълбоко в утробата й.
Дори сега споменът за действията му я накара да се овлажни и набъбне.
Споменът за устните му, езикът му… които умело разгаряха страст, там, където допреди малко не съществуваше нищо. Постепенно усещането се превърна от чисто удоволствие в непоносим напор за освобождение. Кожата й, цялата й кожа руменееше от желание. Зърната й щръкнаха и опънаха плата на ризата й. Дълбоко в утробата й се зароди напрежение, като че ли цялото й тяло се приготвяше за мига, от който зависеше всичко.
Когато Ремингтън нежно беше засмукал най-чувствителното й място, едно възелче, тя беше започнала да стене от болка. От екстаз. Беше надигнала хълбоци, гърчейки се под устата му. Сякаш е знаел какво щеше да се случи, той продължи да я смуче, карайки я да изкачва множество върхове на удоволствието. И когато тя най-сетне бе утихнала, зашеметена, трепереща от изтощение, той отново бе мушнал пръста си вътре, издигайки я до нови върхове, по-високи от първите.
Най-накрая Елинор беше свършила. Не защото не можеше да продължи още, а защото той й беше позволил отдих. Беше се отпуснала на възглавниците, онемяла от наслада. Ремингтън се беше засмял доволно — триумфиращ, гръмогласен смях — и я бе отнесъл в спалнята й.
Там я очакваше Бет, готова да й помогне със събличането.
Но мистър Найт на бърза ръка отпрати камериерката, положи Елинор на леглото и я съблече сам.
Ах, да можеше да забрави изражението му, когато бе смъкнал роклята й! Ах, защо бе толкова радостна, че той направо се побърка от желание!
Гледаше я — само по риза и чорапи — а очите му бяха като горещи въглени. Гърдите му се повдигаха и спущаха мощно, а женските инстинкти й шепнеха, че той я желае. Жената на леглото се опиваше от желанието му, което разгаряше нейното и доказваше властта й.
Брендито беше прочистило главата й. Най-вероятно венчавката нямаше да се състои. Може би това беше единственият й шанс да познае мъжката ласка.
Ето защо го беше оставила да гледа до насита. Когато той не даде знак, че ще дойде при нея, тя разхлаби връзките на корсажа си. Изу ризата си през глава, освобождавайки гърдите си.
Единствено запъхтяното му дишане нарушаваше тишината в спалнята. Той я изпиваше с поглед и вниманието му събуди увереността й. Тя метна ризката на пода с грациозни движения и тялото й изпълни еротичен танц на съблазняването.
Той я зяпна и лицето му почервеня.
Тя повдигна едното си коляно и развърза жартиерата.
Погледът му се плъзна надолу към влажната й цепка. Вече беше видял всичко, но изглежда, това нямаше значение. Тя посегна към другото си коляно, но той я спря и улови глезена й. После сам развърза жартиерата със сръчни движения и я захвърли настрани. Свали чорапа от крака й, мятайки го при жартиерата. Елинор остана гола-голеничка.
Ремингтън обгърна лицето й с ръце, бързо я целуна по устата и се втренчи в очите й.
— Не и преди сватбата!
Това не беше отказ, а заплаха, защото той я огледа от глава до пети с изгарящия си поглед, а ръцете му се свиха в юмруци. Не я беше докоснал, понеже иначе нямаше да спре — знаеха го и двамата.
В известен смисъл това се оказа триумф за Елинор. Той си отиде, а тя заспа с усещането, че е победителка.
Дори сега, когато унижението я заливаше на вълни и й се струваше невъзможно някога да го погледне отново, без да умре от срам, не й се искаше нищо друго, освен да се отпусне в прегръдката му и телата им да се слеят.