Не можеше да познае самата себе си. Старата благоприлична Елинор почти беше изчезнала, победена от толкова много обстоятелства: връзката й с Мадлин и тайните, които беше научила от нея, преживелиците им през годините на странстване и, най-важното, срещата с мистър Найт. По-точно казано, желанието й към мистър Найт. Каквато глупачка си беше, тя го обичаше. Обичаше го… новата Елинор беше щедра на това чувство.
Любовта. Тя беше променила всичко: прогони страховете й, превърна света в пъстроцветна дъга. Снощи Елинор дори се беше изправила срещу лейди Шапстър — и беше победила. Животът й се променяше.
Тя се променяше.
Беше влюбена.
Елинор се изтърколи от леглото, облече пеньоара си и позвъни за Бет. Камериерката се отзова незабавно, шетайки наоколо с лъчезарна усмивка. Лейди Гертруд също беше станала.
— Най-после! Мистър Найт ни нареди да те оставим да се наспиш, но за утре имаме да свършим толкова много неща, че не знам как ще се оправим. Типично мъжка работа! Искат всичко наготово, а ние все гледаме да им угодим. — Старата дама се изкикоти. — Не сме ли глупачки?
Елинор решително завърза пеньоара около кръста си.
— Какво трябва да направим?
— Булчинската ти рокля, скъпа. — Лейди Гертруд сключи ръце в радостно предчувствие. — Мистър Найт ти е избрал невероятна рокля, а шивачката вече е тук и те очаква за проба.
— Не е прилично мистър Найт да купува булчинската ми рокля. — Елинор вирна брадичка и изведнъж осъзна колко абсурдно е поведението й. Ако се оженеше за този мъж, това щеше да стане под фалшивата й самоличност. Нелепо беше да капризничи за булчинската си рокля.
— Прилично е да ти купува всичко от момента, в който се ожени за теб, докато смъртта ви раздели — строго заяви лейди Гертруд.
Стомахът на Елинор се стегна на топка.
Лейди Гертруд май забравяше, че тя не е Мадлин. Дали Елинор не я беше разбрала погрешно? Ами ако старата дама не знаеше истината? Нервността й ясно се долавяше в напрегнатия й глас:
— А прилично ли е да се омъжа за него?
Лейди Гертруд я изгледа проницателно от разрошената глава до босите пети.
— Ти си красива, умна, от благородно потекло. Мистър Найт може да обърне целия свят в търсене на съпруга, но няма да намери по-прекрасна жена от теб.
Елинор изумено погледна старата дама.
— Значи наистина смятате, че трябва да се омъжа за него!
— Точно така. Всички бракове минават през известни перипетии в началото. Сигурна съм, че и вашият няма да прави изключение. — Лейди Гертруд махна някакво мъхче от ръкава си. — Известни перипетии, неизвестни перипетии — кой знае? Но двамата сте хубава двойка и — прощавай за откровеността — умирате да се хвърлите в леглото. Ако мистър Найт не беше насрочил сватбата за утре, непорочността ти щеше да е в опасност.
Лейди Гертруд и представа си нямаше колко е близо до истината.
— Освен това да не мислиш, че някой ще те спаси? — Старата дама погледна към прозореца. Бурята вилнееше навън. — Задържи ли се такова време, ще се смяташ за щастливка, ако успееш да стигнеш до църквата. Улиците в Лондон са наводнени, същото е и с пътищата в цяла Англия. Бет казва, че силният вятър е съборил камбанарията в Чийпсайд.
— Да, госпожо, времето е ужасно — съгласи се Бет.
— Както виждаш, мила племеннице, в това отношение нямаш избор. Ама съвсем никакъв! — философски каза лейди Гертруд и сви рамене. — Но пък нима човек има някакъв избор, когато се жени? Момичето изпълнява волята на родителите си, а младежът все е недоволен, докато не открие сладостите на брачното ложе.
Значи лейди Гертруд беше наясно с истинската самоличност на „Мадлин“ и все още намираше, че тя трябва да се ожени за Ремингтън.
Е, чудесно. Значи бяха на едно мнение.
— Мистър Найт отиде в банката да нагледа делата си, но ми каза да ти предам, че ще те чака утре в църквата в десет часа.
— А няма ли да го видя днес?
— В никакъв случай! На лош късмет е да видиш младоженеца преди венчавката. — Лейди Гертруд се усмихна скръбно. — А тази венчавка и бездруго предизвиква съдбата.
Елинор се разкъсваше между облекчението и разочарованието. Разочарование, защото не можеше да диша без мистър Найт. Облекчение, защото още не смееше да го погледне в лицето… след снощи.
Докато стърчеше на табуретката насред спалнята и шивачката й пробваше красивата рокля, за да я поправи където е нужно, Елинор гледаше как дъждът се стича по прозорците и се зачуди дали Мадлин ще се появи навреме, за да спре сватбата.
20
На следващата сутрин Ремингтън стоеше на стъпалата на черквата „Сейнт Джеймс“ и слушаше как камбаните отброяват десет часа. Сватбата трябваше да е започнала. Неговата херцогиня закъсняваше.