Този мъж беше в състояние да покори която и да е жена от елита. Ухажването му вероятно нямаше да е по изпитаните методи, но със сигурност щеше да даде резултат. Избраницата му би била готова на всичко за него, дори ако това значеше да се опълчи срещу родителите си и обществото.
Като нея самата. Тя се женеше за него с измама и с обещанието за болезнен разрив в не толкова далечното бъдеще. Така го искаше, че изневеряваше на собствените си принципи, но се закле, че ще си понесе последствията, каквито и да са те.
— Бракът е свето тайнство… — разнесе се звучният глас на свещеника и церемонията започна.
Елинор стисна зъби, докато пастор Гилбърт ги поучаваше да встъпят в брак „почтително, смирено, разумно, трезво и със страх от бога“. Зачуди се дали още сега няма да я порази гръм, задето омърсява светите клетви. Зачака мига, който неизменно щеше да настъпи.
— Застанете един срещу друг — нареди свещеникът. Сърцето на Елинор блъскаше тежко в гърдите, докато се обръщаше към мистър Найт, който я изпиваше с мрачния си поглед.
— Повтаряйте след мен. Аз, Елинор Мадлин Ан Елизабет де Лейси, се заклевам да слушам и да се подчинявам…
Мистър Найт се намръщи, но Елинор не му даде време да помисли за промяната и изрече с ясен глас:
— Аз, Елинор Мадлин Ан Елизабет де Лейси се заклевам да слушам и да се подчинявам… — В дъното на църквата се разнесе гръмък смях и мистър Гилбърт се огледа ядосано.
Елинор въобще не трепна.
Нито пък мистър Найт. Цялото му внимание беше насочено към нея. Сякаш я заклинаше да му се отдаде телом и духом, което тя вече беше сторила и нямаше връщане.
Той повтори клетвите си с дълбок глас, който отекна в църквата. Никой не можеше да твърди, че не е чул или не е разбрал.
— А сега ви обявявам за съпруг и съпруга — най-накрая изрече пастор Гилбърт.
Елинор беше зашеметена.
Беше го направила. Беше взела каквото искаше — когото искаше — без да се интересува дали е права, или не и щеше да си понесе последствията. Но не сега. Може би утре или следващата седмица. След известно време, когато ще е обуздала този мъж, когато ще му е показала любовта си и, може би ще го е научила да я обича поне мъничко.
Точно сега Ремингтън я наблюдаваше с хищническа усмивка. Гледаше я както прегладнял човек — вкусно и обилно ядене. Той улови ръцете й, наведе се и я целуна целомъдрено по устните, но в жеста му се усещаше обещанието за много повече.
— Хей, хей, има време за това! — намеси се Кларк. — Честито и на двама ви! Ти случи на мъж! — поздрави той херцогинята.
— Знам. — Тя наистина знаеше. Зависеше от своя избор.
Мистър Найт я погледна намусено.
Лейди Гертруд потърка очите си.
— Винаги плача на сватби. Мистър Найт, бъдете добър с племенницата ми. Тя заслужава по-добра съдба от онова, което е преживяла досега.
Устата на Ремингтън се изви в гримаса, но той кимна.
— Възнамерявам да се грижа за нея.
Пастор Гилбърт ги поведе към вестиария, където младоженците се подписаха в регистъра. Елинор грижливо изписа името си под това на съпруга си. Свещеникът им благодари и те тръгнаха по пътеката. Пастор Гилбърт ги последва, а расото му се развяваше около него.
— Погледнете — подкани ги той. — Слънцето е грейнало. Какъв добър знак! Ще ви върви по мед и масло.
— След мрака идва светлината — изрецитира лейди Гертруд.
В дъното на църквата, пред парадния вход стоеше една жена. Силуетът й се открояваше на бледия фон. Един поглед стигаше на Елинор да разбере, че това не е случайна гостенка. Имаше нещо познато в стойката й…
Когато видя лицето й, Елинор спря да диша, олюля се и се вцепени. Лейди Шапстър. Боже мили! Това беше лейди Шапстър. Добре познаваше подигравателната й усмивка, котешките й очи. Мащехата й беше дошла, за да сее зло.
Цялата й смелост се изпари. Как си бе въобразявала, че истината ще остане скрита?
— Мистър Найт — измърка лейди Шапстър и препречи пътя им. — Колко сте красив в сватбената си премяна.
— Госпожо — той се поклони и се опита да изведе Елинор навън.
Лейди Шапстър отново се изправи пред тях.
— Дойдох специално, за да присъствам на сватбата ви и трябва да се радвате. Толкова малко гости. Никакви приятели. — Тя посочи лошо облечения мъж, който дращеше нещо с калем. — Само един-двама представители на пресата.
Представители на пресата. Нещата вземаха все по-ужасяващ обрат.
— По-добре да си бяхте стояла вкъщи — каза Елинор.
Но мащехата й никога не би пропуснала шанса да навреди. Лейди Шапстър се усмихна неприятно и бавно поклати глава.