— На двайсет и четири.
— Че ти направо си стара мома. Вече си била отчаяна, а аз представлявах идеалната плячка! Е, мила моя — той погали ръката й, — ако планираш да ме убиеш, за да присвоиш богатството ми, считай се за предупредена. И преди коварното ти семейство се е опитвало да ме убие. Пазя много добре гърба си.
— Кой се е опитвал да те убие? — Тя издърпа ръката си от неговата. — Ти да не си се побъркал?
— Може би тази вечер съм леко луд. — Пръстите му се сгърчиха, сякаш искаха да я сграбчат, да я дръпнат към него и да не я пуснат никога повече. — Повиках човека, който ви наблюдаваше с братовчедка ти — бъдещата херцогиня.
— Искаш да кажеш, който ни е шпионирал с братовчедка ми.
— Който ви шпионираше — благородно склони Ремингтън. — Стигнахме до съгласие, че трябва да сте се разменили заради провинциалното увеселение на мистър Ръмбилоу. Херцогинята е там, нали?
— Мисля, че да, но досега вече трябваше да е пристигнала. Много се притеснявам за нея.
— Толкова се притесняваш, че открадна годеника й.
И Елинор можеше да жестока и безскрупулна.
— Мадлин не даваше пукната пара за теб.
— Виж, за това ти вярвам. — Той се напрегна като звяр, готвещ се за скок. — Казваш, че щяла да одобри твоята находчивост. Сигурно си права. Сигурно това е нормалната женска реакция. Сигурно си била натоварена с поръчението да ми кажеш, че тя ще закъснее.
— Не. Планът да се представя за нея беше изцяло на Мадлин. — Елинор си пое дъх, а на лицето й се четеше смущение. — Ти така деспотично нареди тя да се яви при теб незабавно, че се страхувахме от ужасното ти отмъщение, в случай че не се подчиним на волята ти!
— Не тая такава злост.
— Човек, който си търси съпруга на масата за пикет, сигурно не е наред.
— Хм. — Ремингтън потърка брадичката си. — Да. Може би прекалих със заповедническия тон.
— Най-сетне да чуя от теб нещо смислено — каза Елинор. После, защото вече не можеше да се удържа, тя попита: — Ти къде беше?
— В теб заговори истинската съпруга. — Той притвори очи, сякаш се забавляваше. Но за чия сметка? — И като истински английски съпруг, аз бях в клуба си, където играх на карти и мислих. Знаеш ли какво измислих?
Елинор не знаеше, но подозираше, че то няма да й хареса.
— Не.
— Женени сме. Изрекохме клетвите си пред бог и свидетели. Женени сме необратимо, като най-възрастните двойки в Лондон. Разводът ще отнеме години, цяло състояние и парламентарен акт. Няма основания за анулиране. Няма вратичка за бягство. Женени сме.
— Знам. Аз…
— Недей ме обижда! — Ръката му разряза въздуха като нож. — Недей ми казва, че съжаляваш. Ти ме манипулираше всяка секунда, докато бяхме заедно с уж невинното си изчервяване и безмълвното обожание в погледа ти. Въобразявах си, че съм спечелил всичко… херцогиня, която мога да обичам, и сладко отмъщение. Вместо това — той стисна юмрук — нямам нищо.
Тя не беше нищо. Тя бе една Де Лейси. Елинор изправи рамене:
— Имаш всичко. Имаш повече, отколкото хората могат да мечтаят.
— Осветли ме, мило момиче. Какво толкова имам? — Циничният му поглед се впи в нея и тя забрави мислите си.
— А-а-а… здрав си.
Той се изсмя остро и Елинор се хвана за сламка:
— Без здраве човек е за никъде. Богатството ти е непокътнато, нали?
— За твое облекчение, да.
— Ти си млад, красив, умен… — Тя си пое дъх и си позволи невероятната дързост да добави. — И имаш мен.
Той се събу и един по един метна кожените си ботуши към вратата. Елинор подскочи, когато те се удариха в дървото и ключалката изтрака.
— Ах, да. Моята мила женичка, която ме направи за посмешище пред цял Лондон. Лондон ли казах? Цяла Англия! Знаеш ли какво приказват за мен в клуба?
Под маската на обидите и сладострастните му атаки тя не бе усетила чувствата му. Той беше гневен. Унизен.
— В клуба казват, че миризмата на английската катеричка е подлъгала американския петльо да падне в тигана.
Елинор беше шокирана. Дори по време на пътешествието не бе чула такава вулгарност.
— Това е ужасно. Как смеят да се изразяват така! Какъв нецензурен език!
— Те са мъже. Мъжете говорят така.
Елинор осъзна, че Ремингтън е повече от ядосан. Той беше бесен. Тя почти виждаше вълните на гняв, които обливат горещите му гърди.
Горещите му гърди. Те сигурно щяха да я стоплят, ако се гушнеше в тях.
— А ти какво отвърна?
— Засмях се. Казах им, че са прави. Казах им, че съм бил толкова хлътнал, че бях готов на всякаква цена, за да се намъкна под полите ти.
Дланите й внезапно овлажняха и тя ги изтри в копринената си нощница. Топлината, която я обля, не беше просто смущение. Не беше и от камината.