— Правил си се на непукист.
— Говорех истината. — Устните му, вълшебните му, великолепни устни, се извиха в иронична усмивка. — Откакто те срещнах, мога да мисля единствено за гърдите ти, за бедрата ти, за… катеричката ти. — Той погали въпросното място и тя потрепери. — И по-лошо: интересувах се от твоето настроение, твоето щастие, твоето удоволствие. Нищо чудно, че главата ми беше празна, когато се оставих да ме отведеш до олтара.
Устата й пресъхна. Той беше заявил ясно намеренията си. Щеше да я обладае, да я направи своя независимо от волята й.
Той беше в правото си, защото бе неин съпруг. Но какво значение имаше правото, когато ставаше дума за нейното тяло, което този звяр поглъщаше с див поглед?
— Ти каза, че си ме вземал за херцогиня, която можеш да обичаш, но говореше на мен. Гледаше мен. Все още можеш да ме обикнеш.
— Не. Бих могъл само ако беше херцогиня. — Отговорът му прониза сърцето й и тя най-накрая се опита да побегне. Той посегна и я сграбчи. — Но аз те желая. Освен това си ми съпруга. — Той улови погледа й. — Ти си моя.
24
Сърцето й заби бавно и силно. Гърдите й се повдигаха и спущаха, докато тя се мъчеше да си поеме дъх. Ремингтън я желаеше. Той имаше всяко право да я обладае, да я превърне в играчка за желанията си и тя не се съмняваше, че ако побегне, той ще я догони.
Но краката едва я държаха, изпитваше немощ… и го желаеше. Само ако не беше такава страхливка. Той беше опасен за нея, но как точно?
— Ела тук.
Преди две нощи гласът му я беше милвал любвеобилно, но сега не му беше до такива нежности.
— Ела тук — повтори той и я придърпа в обятията си — и плащай цената за измамата си.
Тя се олюля и го погледна. Защо да се съпротивлява? Още първия път, когато го бе зърнала, той я беше оплел в мрежите си. Тя така и не пожела да се измъкне от неговия плен. И все пак, да поеме този мъж в себе си — това беше необратимо отдаване.
— Ти, малка глупачке! — Той я намести в скута си, дръпна нощницата й нагоре, обърна я с лице към себе си и голите й крака се притиснаха в бедрата му. — Твърде късно се сети да се плашиш.
В това отношение беше прав. Тя се притискаше до мъж, гневен на съдбата си, полудял от похот, а от нея зависеше да го обуздае.
И все пак той беше облечен. Тя — не. Тя беше уязвима. Той — не. Грубият плат на панталоните му дращеше нежната сърцевина между бедрата й. Той намести дупето й точно върху чатала си и се раздвижи нагоре-надолу. Тя усети твърдата му мъжественост. Цепката й овлажня и отново започна да пулсира.
Той нагласи ръцете й върху раменете си и Елинор застана по-стабилно. Лицето му беше точно пред нейното, очите му я изпиваха. Тя се опита да скрие изражението си, защото не искаше той да разбере, че я е възбудил само с докосването му.
Напразно, понеже постоянното движение напред-назад я накара да се вкопчи здраво в него.
— Помниш ли какво ми каза онази нощ? — попита той.
Елинор се изкушаваше да излъже, да каже „не“, но не можеше да се съсредоточи. Не и докато той я люлееше така.
— Помня.
— Каза ми, че искаш да извадиш члена ми и да го окъпеш в устата си.
Желанието й растеше главоломно. Стана й трудно да диша и още повече да мисли. Сега тя се люлееше сама.
Той обгърна с една ръка дупето й, насърчавайки тласъците й, а с другата я помилва по гърдите.
— Но не ти позволих. — Пръстите му очертаха формата на нежните възвишения. — Вместо това аз те окъпах с устата си.
— Да. — Споменът за насладата допринесе за сегашното й удоволствие и тя изгуби представа кое е минало и кое — настояще.
— Сега ще бръкна с пръст там — той се позасмя. — В катеричката ти. — Ръката му се плъзна под копринената нощница и потъна в гънката на дупето й. Пръстът му се завъртя около горещия вход на тялото й. — Тогава също беше влажна.
Елинор се опита да събере коленете си, но той й пречеше и тя не направи нищо, като се изключи, че движението още повече възпламени сетивата й.
Пръстът му се плъзна надълбоко в хлъзгавата цепка, галейки мекотата й бавно и ритмично.
— Толкова си стегната. Когато вкарам петльото си вътре, ти ще го поемеш бавно. Но веднъж вляза ли, нищо не може да ме спре.
— А дали ще искам да спираш? — Тя едва успя да произнесе думите.
— Така ми се струва. Ти си силна жена, а аз ще проникна в тялото ти, ще те направя моя.
Силна жена. Той я мислеше за силна!
— Дали ще ти хареса да те контролирам, да определям ритъма, да те науча що е наслада?
Не й се мислеше. Просто искаше да се остави на удоволствието.
— Кажи ми — заповяда той. — Искаш ли да проникна в теб? Искаш ли да познаеш блаженство, което никой друг няма да ти даде? Искаш ли да те любя всяка нощ, докато ти не заживееш в свят на райски наслади и всичките ти мисли да са за мен?