Думите му бяха пълни със заплаха, не със съблазън.
Да, но в същото време едната му ръка милваше гърдите й, а другата се движеше в нея. Той наблюдаваше лицето й, улавяйки мислите й, както орел улавя плячката си.
— Кажи ми.
— Искам те. Затова… — Но преди да продължи мисълта си, преди да обясни защо се е оженила за него, той изтегли пръста си.
Тя изхленчи, завладяна от разочарование.
Тогава, бавно и постепенно, той отново плъзна пръста си в нея. Но този път Елинор потрепери от неловкост. Натискът му се усили и тя застина, боейки се да помръдне, защото болката заплашваше да я разкъса.
— Два пръста. Проправям място за себе си. — Той й се усмихна, оголвайки зъби. — Но май аз върша цялата работа. Ти защо не…
Тя затаи дъх, чудейки се що за изискване ще й отправи.
— Я ме целуни!
Да го целуне ли? Незначителна интимност, но толкова важна. Лице в лице, уста в уста, дъх в дъха…
— Целуваш се отлично — измърмори той. — Като влюбена жена.
Тя стреснато си пое въздух. Той не го знаеше! Не беше възможно. Нямаше откъде. Беше я обвинил, че се е омъжила за него заради парите му и за своя изненада Елинор откри, че предпочита той да мисли така, вместо да узнае истината: че тя го желае и обича — от дъното на глупавото си сърце.
Не, не искаше Ремингтън да си дава сметка за това, защото така щеше да стане уязвима за мъченията му. Тя виждаше, че той се е замислил. Може би осъзнаваше, че е напипал истината. Не, такъв вариант не я устройваше.
Ето защо тя сграбчи ризата му с юмруци и се наведе към него. В последния миг Ремингтън затвори очи и се отдаде на страстта. Тя впи устни в неговите. Небръсната му брадичка одраска нежната и кожа. Тя го близна с език. Вкусът му беше възхитително мъжествен — на мента и бренди — и с целувката си тя му показа любовта си, която иначе не смееше да признае.
Той отново пъхна ръка под дупето й и я повдигна. Устните му се раздвижиха срещу нейните, думите му излязоха като дихание в устата й:
Нагоре-надолу.
— Но пръстите ти… — Той обсипа лицето й с целувки, но дори това не я разсея. — Ами ако боли?
Той се отдръпна лекичко, колкото да се усмихне подигравателно.
— Ами ако не боли?
Нагоре-надолу.
Тя внимателно се повдигна и се наниза на пръстите му. Някак си движението я облекчи и напрежението в нея поотслабна.
Тя отново се повдигна, чувствайки как възбудата я обзема постепенно.
— Засега стига — прекъсна я той. — Нямаме повече време. — Изведнъж ръцете му я притиснаха здраво към него и той се изправи.
Елинор зърна лицето му на светлината от огъня, преди той да се извърне и изражението му я уплаши. Всичко, което бяха преживели заедно, беше лъжа. Той не беше цивилизован дивак. Той беше просто дивак, който щеше да си устрои пиршество с нея.
Тя обви крака около кръста му и той я понесе към леглото.
Елинор се притискаше към него от страх, че той ще я изпусне и когато Ремингтън я положи на хладните чаршафи, по тялото й пробягна тръпка.
— Мистър Найт… Ремингтън… моля те. — Тя се надигна на лакът, докато той сваляше ризата си. Цялото му тяло беше мускули: широките му рамене, коремът. Тънка ивица златни косъмчета се спускаше от гърдите към панталона му, като мъх по праскова. Светлината на огъня милваше тялото му, както на Елинор й се искаше да направи. Той разкопча бричовете си и ги изу. Тя извърна глава.
— Боиш ли се? — Гласът му беше натежал от подигравка. — Така и трябва да бъде. Много съм ти сърдит. И тъй като не ми е в природата да наранявам жени, ще те докарвам до оргазъм — отново и отново.
— Може би наложниците не са ми обяснили правилно. Оргазмът нещо неприятно ли е? — подигра го тя, гледайки го право в очите. Но колкото и да се опитваше да се концентрира единствено върху изражението му, не можеше да пренебрегне силата на издължените му черти, мускулите на плоския му корем… грамадната му ерекция. Гладката кожа на члена му пламтеше, главичката беше почервеняла от притока на кръв, а дължината му, о, дължината му беше невероятна.
Боже господи!
Той се покатери на дюшека и се настани между краката й.
Ръката й беше привлечена от мъжественото му копие като магнит. Тя прокара пръсти от върха до основата, наслаждавайки се на изпъкналите венички и извивката му, на стоманената му сила под коприненогладката кожа.
— В харема видях картини и статуи, но твоят е наистина нещо забележително!
Той се подпря на ръце, затвори очи и започна да трепери конвулсивно, докато тя си играеше с члена му.