Сега бяха заедно. Общата им страст набра сила и ги докара до сладка лудост, която ги претопи в една душа, едно тяло, един човек.
Постепенно лудостта им утихна и най-сетне те се отпуснаха морно на леглото в господарската спалня.
Той още държеше главата й в шепи. Още я гледаше в очите, сякаш за да е сигурен в безусловното й отдаване. Той още беше огромен и твърд в нея, докато тя… тя беше удивена, изтощена, покорена. Беше му се отдала докрай — с цялата страст и любов, на които беше способна.
Но нямаше смисъл от подобно признание. Той нямаше да й повярва, защото си беше съставил ужасно мнение за нея.
Но Елинор щеше да си отмъсти.
Не беше прекарала две седмици в харем за едното нищо.
25
Опустошен от похотта, Ремингтън лежеше, провесил единия си крак от леглото, а другия пъхнат под женското бедро. Очите му изпиваха Елинор.
Тя отговори дръзко на погледа му, сякаш той не беше заровен дълбоко в плътта й.
Какво трябваше да направи, за да покори изцяло тази жена? Чувстваше, че е изтощена. Тялото й тръпнеше под неговото. Преди малко се беше понесла по вълните на поредица оргазми, които го бяха запратили към върха като мощно подводно течение. Но ето, че тя отново го предизвикваше и безмълвно настояваше той да се предаде, както тя бе сторила.
Това беше изключено. Тя не беше съпругата, която бе спечелил на пикет, и съответно щеше да си получи заслуженото, задето беше направила Ремингтън Найт на глупак.
Щеше да се заеме с наказанието й веднага щом си възвърнеше енергията. Точно сега той едва събра сили да се повдигне от нея, преди да я е задушил с тежестта си.
Но колко омразна му беше мисълта да излезе от нея! Тази нощ бе сторил всичко възможно, за да я бележи като своя, и все пак… все пак… отново я искаше. Частицата разум, която беше останала в главата му, знаеше, че това е нелепо. Тя беше недокосната. Въпреки предварителната любовна игра той й беше причинил болка. Тя не можеше да го поеме отново. Но тази жена, със своята скромност и пристъпи на смелост, като ли че много лесно се беше изплъзнала от властта му.
Еднакво нелепо беше да си въобразява, че отново може се възбуди, за да повтори обладаването. Беше се изразходвал толкова яростно, че от очите му бяха потекли радостни сълзи. Беше се изпразнил до капка в нея. Той, който можеше да задоволи една жена пет пъти подред, беше изцеден и омаломощен.
Ремингтън внимателно се отдели от съпругата си. Най-накрая очите й бавно се затвориха, сякаш сънят я оборваше, и тя простена тихичко, когато той излезе от утробата й. Ремингтън се отпусна до нея и изпъшка. Трябваше да я завие с одеялото, защото въпреки пламтящия огън в спалнята беше хладно. Преди броени минути я беше довел до оргазъм и разкъсаната и нощница не представляваше защита срещу студа.
Той погледна бялото тяло до себе си: млечната кожа, разкошните гърди, плоския корем, туфичката косъмчета, която скриваше входа към рая. Леко разтворените й крака го приканваха да се зарови между тях. Бедрата й бяха оцапани.
Кръв.
Ремингтън беше искал кръвта на една Де Лейси, принесена върху олтара на отмъщението му. Беше я получил, но не както си представяше.
Очите й бяха затворени, лицето й — ведро — и това го подразни. Той току-що беше преживял екстаз, който го беше разтърсил до дъното на душата му. Тя също трябваше да е развълнувана, а не да спи спокойно.
Щеше му се да я разтърси, да види колко невероятно е било сливането им и за нея. Вместо това плъзна ръка под рамото й и се наведе над лицето й.
Тя отвори очи. Изглеждаше изумена и той изпита върховно удовлетворение да я види така. Да, беше я покорил.
Елинор се огледа наоколо, сякаш не разбираше къде е и какво й се е случило. Погледът й се плъзна по тялото му и паметта й се върна. Тя се изчерви. О, да, беше харесала урока му, защото в дълбините на очите й пламтеше интерес. Съпругата му отново го желаеше, както и той нея.
— Ще сваля нощницата ти — тихо изрече той. Тя машинално прикри гърдите си с ръка.
Щеше му се да й каже, че вече е твърде късно за скромност и свян. Вместо това отмести ръцете й, за да смъкне ръкавите. Първоначално тя стисна разкъсаната коприна, но после го остави да прави каквото си е наумил.
— Ще ти купя друга. — Защото отново искаше да я види гола под себе си, огрявана само от огъня в камината. Неговата съпруга бе длъжна да се подчинява на волята му.
Нощницата също бе оцапана с кръв и той я метна на таблата на леглото. Варварско, да, но щеше да съхрани доказателството. Тази нощ не се превърна в очаквания триумф, но колкото и да е странно, тя надмина и най-невероятните му фантазии.
— Ще се преместим на възглавниците — каза й той, пъхна другата си ръка под нозете й и я вдигна, понесе я към горния край на леглото и я зави. После се гушна до нея.