— Заспивай — промърмори той и затвори очи.
Елинор притисна длан към сърцето му:
— Толкова скоро?
Ремингтън отвори очи и се втренчи в нея. Какво искаше да каже? Как така „скоро“?
Гласът й беше зноен, чувствен, а погледът й го предизвикваше. Тя стана от леглото и изчезна в сенките на стаята.
— Какво правиш? — Виждаше как бледите очертания на фигурата й се движат, но нищо повече.
— Приготвям се да отдам почит на господаря — отвърна тя.
Господар ли? Хм. Това много му харесваше.
— Наложниците ми обясниха, че един млад и здрав мъж копнее да язди жената няколко пъти на нощ.
Аха. Сега му беше ясно. Тя искаше да приложи върху него наученото в харема.
— Точно тази нощ си изморена. Утре… ще наваксаме.
Тя отиде при огнището, натопи една кърпа в легена над жаравата и го изцеди.
— Освен това наложниците ми казаха как да събудя задрямалия интерес на мъжа.
— Нито аз, нито „интересът ми“ сме задрямали!
Тя примижа. Изкусителният й поглед го развълнува.
— Ах ти, малка вещице! А случайно наложниците да са ти казали, че предизвикателството към способностите на мъжа е един от сигурните начини да го възбудиш? — За пръв път от много години чувството му за хумор се прояви.
— Кой знае, не помня — скромно отвърна Елинор. Тялото й блестеше, сякаш се беше изкъпала под прикритието на мрака.
Той я огледа внимателно, докато тя идваше към него с легена и кърпата. Ханшът й се полюшваше съблазнително, отсенките на пламъците играеха по тялото й.
Ремингтън вече не беше толкова сигурен, че не може да я обладае повторно.
Тя постави легена на нощното шкафче. Взе три възглавници и ги пъхна зад гърба му. После се пресегна над него и ги оправи така, че да му е удобно. Ръката й го бутна назад.
— Добре ли ти е? — попита го тя. — Ще искаш ли още нещо? Питие? Не? — Тя дръпна завивките толкова свенливо, сякаш не го беше виждала чисто гол. — Тогава, господарю мой, позволи ми да те измия след усилния и напрегнат труд. — Елинор не дочака разрешението му, а започна да търка пениса му с мократа кърпа.
По челото му изби пот. Благодарение на трите възглавници той можеше да наблюдава всичко, а гледката на белите й ръце върху мургавата му кожа беше странна, еротична, възбуждаща. Топлите и пръсти колебливото го почистваха, но докосването й върху члена му го караше да се гърчи и да стене безмълвно. Кърпата го галеше отгоре до долу. Когато Елинор свърши, кожата му настръхна от предвкусваното удоволствие, а мъжеството му набъбна и се уголеми неимоверно, с което доказа, че в тази част на тялото му няма и капка мозък. Нима то не съзнаваше, че семето му е изцедено докрай?
Тя пусна кърпата в легена и се присламчи до него на леглото — гола, изчервена, покорна, коленичила между косматите му крака. Двамата бяха олицетворение на мъжкото и женското начало. Във вените му течеше не кръв, а сила, но когато Елинор посегна към него, Ремингтън беше загубен. Тя положи ръце върху коленете му и ги прокара по вътрешната част на бедрата му. Пръстите й погалиха топките му, сякаш запленени от меката тъкан, после се обвиха около изправеното му копие. Дланта й стисна основата, а пръстът й обиколи главичката. Една гъста бяла капка се стече от връхчето, а тестисите му се изопнаха. Той отново искаше да проникне в топлината й.
— Много си голям, господарю мой. Нищо чудно, че тялото ми те прие толкова трудно. — Нежният й, удивен глас го накара да щръкне още повече.
Тя беше права. По дяволите, беше права.
Първия път той едва успя да влезе в нея. Не можеше да я подложи на такова мъчение още веднъж. Някой — той или членът му — трябваше да прояви отговорност. Очевидно тази тежка задача се падаше на него.
— Тази нощ не можеш да ме поемеш отново. — Гласът му беше натежал от разочарование.
Тя се поусмихна и се загледа в ръцете си, които държаха члена му. Пръстът й размаза капката по цялата главичка.
— Съществуват и други начини мъжът да получи удовлетворение.
Тази жена, тази неопитна жена, му доставяше повече наслада, отколкото си беше представял, че е възможно. А той имаше богато въображение. Сега му предлагаше да го зарадва по начин, за който повечето жени не бяха чували. За един великолепен миг реши, че ще приеме, но… не.
Отговорност. Трябваше да демонстрира отговорно поведение.
— Не и тази нощ. Ако ми доставиш това удовлетворение, преди да си се усетила, ще се озовеш по гръб с навирени крака.
Тя застана на колене, улови ръката му и я насочи към падинката между краката си.