Лека-полека страховете й се поуталожиха и отстъпиха място на възбудата. На лицето й се изписа захлас. Тя най-сетне се отпусна изцяло върху Ремингтън, което му достави същинско блаженство. Соковете й го обляха. Той я улови, за да не мърда, и вкуси невероятната интимност, вкуси предчувствието за великолепен разтърсващ оргазъм.
И тогава я пусна.
Елинор се усмихна. Всъщност усмивката беше предназначена за Ремингтън и му казваше, че тя харесва всичко в него. Той поиска да се усмихне в отговор, но не можа. Беше поразен от мълнията на божественото удовлетворение.
Тя експериментираше: врътна дупе, отдръпна се нагоре и когато той аха щеше да излезе, му се наниза до край. Пръстите й милваха гърдите и корема му, после сграбчиха основата на члена му и я стиснаха, като през това Елинор не спираше да го язди.
Той откликна. Нямаше как да се удържи. Изстена високо. Затрепери от усилието да забави оргазма си. И накрая й върна ласките. Пръстите му се плъзнаха по кожата й, отделяйки специално внимание на чувствителните й гърди. Разлюля хълбоци — съвсем леко, търкайки се в онова женско възелче, което беше толкова чувствително.
Тя зададе нов ритъм. Вече не изпробваше нови движения, а се концентрира върху спускането нагоре-надолу, издигайки се над него като Венера от морската пяна. Всеки път, когато се забиваше до дъно в нея, Ремингтън виждаше как очите й се притварят, миглите й пърхат и тя се отдава на вълшебното усещане.
С всеки негов тласък от гърлото й се откъсваше тихо стенание. Отвътре тя беше течен огън и коприна. Откликът му беше незабавен. През замъгленото му съзнание пробягна мисълта, че допреди няколко минути е хранел убеждението, че е изцеден докрай. Сега едва удържаше идването на върховния момент. Тази негова съпруга го беше омагьосала, и той с радост се опиваше от чародействата й.
— Моля те, Ремингтън. Моля те!
Дали Елинор съзнаваше за какво го моли?
— Сега — прошепна тя. — Моля те, Ремингтън. Сега.
О, да. Той я притисна в обятията си и я претърколи под себе си. После мощно се заби в нея. Всеки негов удар беше по-силен, по-бърз от предишния. Двамата с Елинор летяха на крилете на страстта. Когато тя извика в ухото му, разтърсена от освобождението, той се отдаде на треската си и изригна като вулкан, сякаш се любеше с нея за пръв път.
Тя дишаше тежко. Трепереше в прегръдката му. Беше слаба и безпомощна, и изцяло се осланяше на милостта му. Ремингтън откри, че гневът му е отшумял, но за увлечението му по Елинор не можеше да се каже същото. Въпреки че го беше предала, тя още беше в мислите му и той я желаеше повече от която и да е друга жена.
Щеше ли да й прости? Щом се замисляше за смъртта на своите надежди, си казваше, че няма. Но в нейните обятия той можеше да мисли единствено за удоволствие, удоволствие тъй голямо, че опияняваше сетивата му.
Може би това удоволствие беше достатъчно.
26
На следващата сутрин Елинор отвори очи, за да открие, че напълно облеченият Ремингтън се е надвесил над нея, подпрян на юмруци от двете страни на главата й. Изражението му съвсем не беше нежно.
— Защо не ми каза, че Магнус е бил тук?
Тя примигна и се опита да фокусира погледа си върху бясната му физиономия, но все още беше обвита в пашкула на снощната наслада.
— Ами… изобщо не се сетих. — Тя отметна един рошав кичур от бузата си. — Защо?
— Не искам този човек да стъпва в къщата, докато ме няма.
— Но той ми е чичо. Не мога да го изпъдя. — Поведението на Ремингтън я объркваше. Той носеше тъмносин пътнически костюм, който му стоеше перфектно. Русата му коса беше грижливо пригладена назад, разкривайки гладко обръснатото му лице. Той миришеше великолепно — на сапун и пролетен въздух. Да, този изключителен мъж беше невероятно чист, но светлосините му очи бяха студени и дистанцирани.
А тя беше гола, чорлава и сънлива. Изобщо не изглеждаше перфектно и Елинор недоволно прие факта, че Ремингтън може да стане от брачното ложе, без да му пука за страстта, която споделиха през нощта, докато тя… тя го обичаше.
— Искам да изтъкна, че нямах кой знае колко време да ти предоставя списъка с нашите гости. Пък и ако се беше оженил за Мадлин, Магнус щеше да е доста чест гост в дома ви. Нали знаеш, че е неин баща. — Досега Елинор никога не беше използвала такъв остър тон с когото и да е.
— Знам, как да не знам. Прекрасно знам какво представлява.
Повечето мъже харесваха Магнус. Той беше шумен, весел, хазартен тип, пияч и безразсъдно щедър — както и да го погледнеш, мъжко момче. Но Ремингтън очевидно презираше херцога, може би защото го беше бил на карти, и по-важно — очевидно му нямаше доверие.