— Но докато те любех, бях изключително честен с теб. — Той се подпря на камината и пръстите му погалиха дървената облицовка, а светлосините му очи искряха като нажежени въглища. — Желаех те. Щях да те желая дори да знаех коя си.
Признанието му я смая и разтърси до дъното на душата й. Толкова отдавна живееше в сянката на братовчедка си, че не вярваше някой изобщо да я забелязва.
— Е, наистина приличам на Мадлин.
— Или може би Мадлин прилича на теб? — Нетърпеливата му ръка се протегна към нея. — Няма мъж на света, който да обърка жена си с друга. Не си въобразявай, че ще ми скроиш такъв номер.
Докато Елинор обмисляше думите му, в стаята настана мълчание. Тя галеше Лизи и си мислеше… да не би… той да я беше нарекъл своя жена? Не можеше да разбере този мъж: той беше едновременно взискателен, нежен, добър, вбесяващ. Пазеше в сърцето си съкровения спомен за своето семейство и искаше да я унищожи. През нощта я прекарваше пред райските порти, а на сутринта я буташе долу в ада. Налагаше се да го разбере, да вникне в подбудите му, да си обясни действията му.
— Разкажи ми повече за убийството на лейди Присила. Вече си отхвърлил лорд Фанторп като заподозрян.
— Да, който и да е унищожил семейството ми, трябва да е имал достатъчно пари, за да проследи баща ми от Австралия до Америка, да го проучи и да наеме бандити, които да убият един известен търговец. — Ремингтън се озова до нея, повдигна брадичката й и се взря право в очите й. — Имах наум и твоя баща, но и той не разполага със средствата да изпълни такъв замисъл.
— Нито пък енергията. — В сърцето й се надигна жлъч. — Убийството на лейди Присила бе белязало по различен начин двамата братя. Магнус се е отдал на прахоснически живот, за да избяга от спомените. Баща ми пък станал напълно безчувствен. Той не желае да изпитва никакви емоции към друга жена освен към сестра си и в това отношение се справя отлично. — Подобно на Ремингтън и Елинор се опита ловко да прикрие болката си. — Той не дава пукната пара за мен.
Ремингтън очевидно беше прозрял зад смелата й фасада, защото я наблюдаваше със съжаление. Но тя не искаше съчувствието му! Затова стана от леглото чисто гола и го избута от пътя си. Придаде си нехаен вид и отиде до скъсаната нощница, която се въргаляше на пода. Обърна се с гръб към него и пъхна ръце в ръкавите.
— Ето защо си искал Мадлин. Искал си да насилиш дъщерята на херцог Магнус в леглото си. Искал си контрол над нейните имения като отмъщение за изселването на баща ти.
— И заради убийството на лейди Присила. Да, права си. Планът ми не е само да тържествувам като вкарам една Де Лейси в леглото си. Въпреки че удоволствието си струваше усилията. — Той се поклони и по изражението му тя разбра, че е забелязал голотата й и я е оценил по достойнство.
Чудо голямо. Унижението я накара да заговори с презрение:
— Да не би да смяташ, че глупавата ти снизходителност ми прави чест? — Тя завърза колана с отсечени движения. — Разкажи ми края. Разкажи ми всичко. Дори не ми е ясно как една лейди от благородно потекло като леля ми Присила се е запознала с Джордж Марчънт, човек без титла.
Ремингтън галеше кучето с разсеян вид и наблюдаваше Елинор. Онова чувствено пламъче пак блестеше в очите му.
— Не е било трудно. Преди четирийсет и пет години дядо ти бил на крачка от разорението. Дълговете му конкурирали по размери Гаргантюа, приходът от неговите имения не стигал за погасяването на лихвите. Джордж Марчънт дошъл при него и му предложил сделка: имал идеи да доставя храни за флота на негово величество, но не познавал хората, от които зависело сключването на договора. Джордж бил готов да отстъпи половината печалба на стария херцог, ако онзи използва влиянието си в двора, за да уреди възлагането на поръчката. Магнус се съгласил и след година изплатил всичките си дългове благодарение на къртовския труд на баща ми. След пет години вече бил състоятелен човек и на всичкото отгоре никой не подозирал, че богатството му е резултат на „недостойната“ търговия. — Ремингтън не скри сарказма си. — Дядо ти бил осведомяван за всеки нов развой на бизнеса, но само баща ми петнял името си като „търговец от простолюдието“. Аристократичното реноме на Магнус си стояло непокътнато.
Елинор седна на един стол до студената камината. Изпитваше нужда да се стопли.
— Още не си ми казал как Присила се запознала с баща ти.
Той се приближи, възправи се мрачно над нея и я изгледа намръщено.
— Двамата мъже се сприятелили. Баща ми бил доста начетен. Магнус пък бил човек на писаното слово и двамата често се срещали в дома му. Там Джордж видял лейди Присила. Той често ми пееше възхвали за добродетелите й: красива, добра, умна, щедра… — Лизи скочи от леглото и отиде при Ремингтън, подуши лъснатите му ботуши и впери в него обожаващия си поглед.