Тя щеше да излезе от стаята, но той я улови за ръката.
— Трогателна реч, обаче забравяш една подробност. Аз не съм човек, който витае в облаците. Женени сме. Ще измисля друг начин да си отмъстя на чичо ти. Ще се погрижа да не ми се пречкаш. А междувременно, любима моя — Ремингтън плъзна ръка под нощницата й и обхвана с длан едната й гърда, — ще се забавлявам с теб. Отново и отново. Непрекъснато.
Той впи устни в нейните и тя се огъна като тръстика под напора на вятъра. Устните му възпламениха в еднаква степен нейните страст и гняв. Тя стисна косата му и отвърна на грубата му ласка. Вкусът му, уханието му водеха до пристрастяване. Великолепно! Кръвта й кипна.
Той я пусна и изчака тя да се задържи на краката си.
— А сега се облечи — заповяда й той. — Отиваме на меден месец.
Същия следобед, преди с Ремингтън да потеглят към морето, Елинор изпрати писмо до икономката на Лейси Хол. В него молеше да й изпратят дневниците на лейди Присила. Искаше да знае дали леля й се е бояла за живота си и ако да, от кого точно се е страхувала.
Трябваше да стигне до дъното на загадката преди отмъщението на Ремингтън да се стовари върху нечия невинна глава. Това би съсипало техния живот, а убиецът още щеше да е на свобода… готов за следващия удар.
27
Когато се завърнаха следващата седмица, Елинор още не бе успяла да свали бонето си и да прегледа насъбралата се поща, за да види не е ли пристигнала пратката от Лейси Хол, когато на външната врата се почука. При звука на добре познатия глас тя се изправи и изтича в преддверието. Една жена с лице, което много приличаше на нейното, стоеше там.
— Мадлин!
— Елинор!
Братовчедките се хвърлиха в прегръдките си и Елинор се просълзи. Толкова хубаво беше да види най-добрата си приятелка. Най-сетне тя успя да се откъсне и попита:
— Къде се губиш? Чаках те цялата седмица преди сватбата, но ти така и не дойде.
— Значи все пак се омъжи за мистър Найт? — Мадлин нетърпеливо съблече мантото си и го пъхна в протегнатите ръце на Бриджпорт. — Елинор, да не си се побъркала? Уверявам те, че според Дики не си с ума си.
— Бриджпорт, донеси ни чай, ако обичаш. Сервирай го в библиотеката. — Елинор прегърна Мадлин и я отведе на едно по-уединено място. — Исках да се омъжа за Ремингтън — тя вирна брадичка. — И го направих.
Мадлин зяпна братовчедка си с широко отворена уста. Постепенно на лицето й се разля усмивка.
— Брей. Къде се дяна плашливата Елинор, която познавах?
— В него има нещо, което… не знам. Не се боя, когато той е наблизо. Просто правя, каквото искам. — Елинор огледа библиотеката, където за пръв път беше видяла Ремингтън, и усети, че е на прав път. — Той ме прави силна.
— Невъзможно. Ти и бездруго си най-силният човек, когото познавам. — Двете седнаха на канапето и Мадлин впери в нея блеснали очи. На Елинор й се щеше да прихне, само дето братовчедка й беше толкова сериозна.
— Не съм силна. За разлика от теб винаги съм била страхливка.
— За разлика от мен ти не си била обсипана с привилегии, нито си имала любяща майка, сладка бавачка, добра гувернантка и баща ми — знам, че го смяташ за непростимо нехаен, но той ме обича по свой си начин. — Мадлин свали ръкавиците си. — Отраснала си без абсолютно никаква подкрепа, без бащино присъствие и дори без спомен за майчина ласка.
— Обаче имах страхотна гувернантка — напомни й Елинор.
— Когато се ожени за баща ти, първата работа на лейди Шапстър беше да я разкара! А ти беше само на десет години. Твоята мащеха е същинска напаст и ти имаш храбростта на лъвица, щом й се опълчи! Ако аз бях изправена пред същите препятствия като теб, щях да се боя от сянката си. — Мадлин улови ръката на Елинор й я стисна здраво. — Не, мила ми братовчедке. Много ясно си спомням неизменното ти спокойствие при всяка опасност, споходила ни по време на пътешестването. Отказвам да слушам как се обиждаш. Преодоляла си пречки, които биха пречупили повечето хора. Ти си най-смелата жена, която познавам, и се гордея изключително с теб.
Елинор не знаеше какво да каже. Никога не беше разглеждала живота си от такъв ъгъл. През това време Бриджпорт влезе със сребърен поднос. По силата на старите навици Елинор наля чай, а Мадлин избра бисквити и сладкиши за двете им.