Разследването му бе извадило на светло още един интересен факт: Фанторп беше пропилял до шушка второто си състояние и замисляше да избяга от кредиторите си на Континента. Засега той още успяваше да закрепи положението, но не за дълго.
Ремингтън беше задействал връзките си. Търговците си взимаха обратно стоките, обявявайки полиците му за просрочени. Не представляваше проблем да убеди Кларк да отреже кредита на стария пуяк в банката.
Ремингтън и Мадлин отново се срещнаха при следващата фигура на сложния танц, и тя заговори гладко, като жена, свикнала да раздава заплахи:
— Чувствайте се предупреден: не ви познавам добре, но тъй като бащата на Елинор не дава пукната пара за нея, длъжна съм да ви предупредя, че тя е любимата ми братовчедка и ако някога я нараните, ще направя всичко по силите си, за да ви го върна тъпкано.
Ремингтън протегна ръце, за да спре херцогинята.
— Спокойно мога да ви уверя, че Елинор е моя жена и като такава нищо няма да й липсва. Заклел съм се в живота си да я направя щастлива.
— Добре. — Мадлин се усмихна широко. — Всъщност ви вярвам. Вие изваждате на показ най-силните черти на характера й. Всички прекрасни качества, които преди проявяваше само пред мен, сега се забелязват с просто око от всички — и то заради вас. — Музиката свърши и Мадлин го прегърна. — Горда съм, че сте част от семейството.
Окован от прегръдката на не кой да е, а на бъдещата херцогиня Магнус, Ремингтън отново погледна Фанторп и се усмихна. Всъщност се ухили злорадо. Елитът го приветстваше като свой достоен член, а старият благородник се гърчеше от омраза.
Фанторп преднамерено му обърна гръб.
Ако само знаеше истинската му самоличност… Ремингтън още нямаше да му каже кой е новоприетият в редиците на английското висше общество. Но утре нямаше да спести на дъртака истината.
Междувременно… Ремингтън отиде при Елинор и пое ръката й, мислейки си, че никога не се е надявал на такова щастие. Наведе се и прошепна в ухото й:
— Късно е, а аз те желая. Да се прибираме.
Смехът й беше дълбок и гърлен.
— Дойдохме с Мадлин и Гейбриъл. Не можем да се приберем без тях.
Ремингтън погледна към херцогинята и съпруга й, които се гледаха захласнато, сякаш бяха единствените хора на света.
— Не мисля, че това ще е проблем — промърмори той.
Двете двойки благодариха излиятелно на домакинята и се запътиха към вратата. Там откриха Кларк и жена му, които чакаха каретата си.
— Новобрачните си тръгват рано — обяви на висок глас Кларк, а очите му играеха.
— Поне си имаме извинение — отвърна Ремингтън и даде бакшиш на иконома, който изпрати един лакей да донесе връхните ми дрехи.
Лицето на мисис Окснард поруменя, а Кларк доби виновен вид.
Гейбриъл се ухили и положи ръка върху рамото на Мадлин.
— Бракът е най-великата институция.
— Да, ако искаш да живееш в институция — отряза го Ремингтън.
Кларк и Гейбриъл прихнаха.
— Ремингтън! — сгълча го Елинор, но през последните няколко дни лицето й често грейваше в усмивка, сякаш радостта й просто трябваше да намери излаз, а очите й казваха, че той е най-страхотният мъж на света.
И Ремингтън се чувстваше точно така.
— Мъже — с престорено отвращение изрече мисис Окснард и жените се оттеглиха на групичка, за да се оплачат една на друга от съпрузите си.
Мъжете първо впериха поглед в тях, после Кларк, вече сериозен, се обърна към Ремингтън:
— Всичко върви ли по план? — прошепна той.
— Фанторп си купи билет за Италия. Корабът му тръгва утре със следобедния прилив.
— Ти си човекът с най-многото връзки на света! — възкликна Кларк. — Това пък как го разбра?
— Корабът е мой.
— Брей, колко си предвидлив — и кораба си купил! — засмя се Кларк.
За няколкото дни, от които познаваше Гейбриъл, Ремингтън си беше направил извода, че той е човек на действието, надарен със здрав разум, ето защо поясни за него:
— Фанторп направи мръсно на семейството ми и смятам за в бъдеще да му отнема тази възможност.
По лицето на Гейбриъл се изписа презрителна гримаса.
— Не съм изненадан. Старият злодей редовно прегазва улични хлапета с каретата си, бие прислужниците си и мрази всички, които не са бездейни и празноглави аристократи. Той ме заплюва, защото се занимавах с крайбрежната отбрана, а това е работа.
— Нима сте бранил Англия от Наполеон? — впечатли се Ремингтън. — Радвам се да го чуя. Преди Трафалгар няколко мои кораба също участваха в отбраната. Не обичам деспотите.