— Още една причина да ненавиждаш Фанторп — изтъкна Кларк.
— Да — съгласи се Ремингтън. — Замине ли Фанторп за Европа, ще се погрижа той да поеме по пътя си към ада и ще спя по-спокойно.
— Боите ли се от него? — попита Гейбриъл.
— Да — тихо отвърна Ремингтън. — Не мога да браня всяка секунда това, което е мое.
— За Елинор ли се тревожите? — Гейбриъл веднага схвана същността на проблема.
— Смятам, че в момента Фанторп няма време да се занимава с нея, защото напоследък светът му се сгромолясва. — Ремингтън се беше погрижил за това. — Но когато жена ми излиза навън, тя винаги е придружавана от камериерка или от лакей, с които сериозно съм си поговорил за задълженията им.
Гейбриъл впери поглед в Елинор, която се смееше с другите дами.
— Мадлин ми разправи, че на няколко пъти ги нападали бандити, но жена ви ги убедила да си вървят по пътя. Елинор е изключителна.
— За всеки случай е изключително убедителна. — Но Ремингтън знаеше за какво говори Гейбриъл. Елинор беше твърде нежна, твърде добросърдечна, за да се брани срещу смъртоносна заплаха. Нуждаеше се от защита.
— Изпратих хората си по кръчмите, за да открият слугите на Фанторп и да ги почерпят с една-две бири. Така научих, че той е поръчал покушението срещу каретата ми в нощта на бала на Пикардови и отново в деня на сватбата ми. Този човек е опасен и трябва да бъде отстранен.
Лакеят пристигна с наръч наметала и шапки. Елинор отиде при Ремингтън.
— Господа, вие май станахте прекалено сериозни?
Ремингтън й помогна да завърже наметката си и отвърна:
— Обсъждахме достойната за съжаление мода съвременните жени да губят всякакво чувство за такт и приличие.
Трите дами го изгледаха, сякаш се беше побъркал.
— И откога човекът, който спечели ръката ми на хазарт, е започнал да се тревожи за приличието? — попита Мадлин, докато завързваше панделките на шапката си.
— Този проблем отдавна ме вълнува силно. — Ремингтън сподави усмивката си.
— И какъв повод ви е дала Елинор да се вълнувате толкова силно? — попита мисис Окснард.
— Никакъв! — разпалено обясни Елинор. — Толкова съм благоприлична, че чак ставам досадна.
— А, съвсем не, скъпа — съблазнително изгука Ремингтън. Елинор не се изчерви. Вместо това изпърха с мигли и на него му се дощя да изругае. Дяволите да я вземат тая жена, разиграваше го както си поиска!
— Изплюйте камъчето, джентълмени — шеговито поде Мадлин. — Не сте подхванали тази тема току така.
— Лондон е опасно място и ми се ще Елинор да не излиза без камериерката си, докато разхожда кучето. — Ремингтън се изви, за да пъхне ръце в ръкавите на палтото и свали шапката си.
— Но аз не излизам без Бет — подразни се Елинор. — Не съм глупачка.
— Бих искал да удвоиш бдителността си. — Той взе бастуна си.
— Да, напоследък чувам, че в града върлували банди от крадци — изтърси Кларк в неуспешен опит да разведри атмосферата.
— По-добре е човек да внимава, за да не съжалява после — добави Кларк.
Жена му го улови за ръката.
— Хайде, мили, каретата ни пристигна, а коментарите ти не внасят яснота в положението.
Кларк изсумтя, но се подчини.
Каретата на херцогинята дойде втора и двойките се наместиха вътре. Мадлин и Елинор седнаха по посока на движението. Когато потеглиха, Елинор погледна мъжа си в лицето.
— Какво има?
Дали да й каже? Лорд Фанторп й беше станал симпатичен. Освен това съпругата му беше крехка и деликатна. Съдбата на лейди Присила я беше покъртила, а собствената му трагедия я бе ужасила. Стигаше й толкова напрежение.
Докато не разполагаше с доказателство, че Фанторп действително е отговорен за толкова много умишлени убийства, нямаше да й каже нищо. До няколко дни щеше да получи потвърждение на информацията си. Най-сетне лейди Присила, баща му и сестра му щяха да почиват в мир. Щеше да си почине и той.
— Кларк ти го каза. Напоследък в града са се навъдили какви ли не джебчии. Ние тримата обсъждахме как най-добре да ви предпазим.
Гейбриъл улови ръката на Мадлин.
— Животът ти висеше на косъм при Ръмбилоу. Искам да внимаваш.
Братовчедките не изглеждаха убедени. На Ремингтън му беше все едно. Уж между другото, той каза:
— Не е зле винаги да ви се намира нещо под ръка. Нещо, което изглежда безобидно, но може да послужи за оръжие. Като бастуна ми например. — Посоченият предмет беше подпрян в дъното на купето. — Типичен аксесоар, използван от мъжете.
— Но от старите мъже — отбеляза Мадлин. Ремингтън сви рамене.
— При мен това се възприема като израз на превзетост, на контене, но надали някой би се досетил за истинското му предназначение.