— Една далечна моя прабаба била придворна дама на кралица Елизабет и спасила живота на господарката си. Като отплата нейно величество й дарила херцогство, което по правило се наследява от най-големия син, ако има такъв, но кралицата наредила ако първородното дете е момиче, титлата да се пада на него. — Мадлин говореше бавно и подбираше думите си, сякаш… сякаш сърцето й щеше да се пръсне.
Но какви проблеми можеше да има бъдещата херцогиня Магнус? Тя беше родена сред привилегии и богатство. Ремингтън от личен опит знаеше, че за английските аристократи останалите хора са като прахта по подметките им. Не допускаха нищо и никого да им се пречка. Не ги възпираше никаква етика. За тях убийството не бе проблем.
Но той щеше да си отмъсти и накрая горката Мадлин щеше да разбере какво е да събираш парчетата от разбитото си сърце.
Ремингтън не позволи на нищо от това да се изпише на лицето му.
— Подобна титла се среща много рядко, нали? — почтително се поинтересува той.
— Моето семейство е единственото, удостоено с подобна привилегия — отвърна Мадлин. — Но волята на кралица Елизабет е закон.
— Тя е била силна жена. — За разлика от това впечатлително и уязвимо момиче.
Мадлин очевидно се засегна. Странно, все едно бе прочела мислите му.
— Следователно, докато баща ви е жив, още не сте херцогиня. И не заслужавате почитта, която хората ви оказват с тази титла? — продължи той, макар да имаше усещането че рита безпомощно кутре.
— Племенницата ми е маркиза Шеридан и бъдеща херцогиня, което й гарантира заслужено уважение от страна на елита — ядоса се лейди Гертруд. — Всъщност почти всички се обръщат към нея с „ваша светлост“ и признават привилегиите на бъдещия й ранг.
Това се казваше конско и Ремингтън сведе глава пред достойния си противник.
— На мен ми е безразлично дали той ми оказва почитта, дължима на една херцогиня — презрително рече Мадлин. — Американците не се впечатляват от аристокрацията, или така поне твърдят. Дано обаче мистър Найт се отнася с уважение към другите жени — от всички прослойки…
Да, лейди Гертруд му беше прочела конско, но презрението на неговата бъдеща съпруга го засегна истински.
— Ще се постарая да не ви поставям в неудобно положение.
— Постарайте се сам да не изпадате в неудобно положение — ледено отвърна Мадлин. — Ето го и Бриджпорт с чая ни.
Икономът влезе, носейки чист поднос с нов чайник и камериерката го последва с чиния съвсем пресни курабии. Този път Мили не допусна грешката да зяпне херцогинята, а бързо остави курабиите, нервно стрелна мистър Найт с очи и се оттегли.
Мадлин го погледна с укор.
Ама какво искаше тя от него? Да остави слугинчето да я изпива с поглед? Понякога с жените не се излизаше на глава.
И по-лошо, понякога те ти се качваха на главата.
Мадлин вдигна чайника. Сега ръката й беше напълно сигурна. Тя наля на трима им.
— Какво си направила? — Лейди Гертруд посочи кърпичката около кутрето й.
— Само драскотина — отвърна Мадлин. — Нищо особено.
Ремингтън стана, уж за да вземе чашата си. Вместо това улови ръката й, разви превръзката и разгледа белега.
— Трябва да внимаваш. Домът ми е пълен с опасности, а аз не искам да пострадаш.
Тя го погледна изненадано. Устните й се разтвориха и тя придоби уплашен вид.
Ама че жена! Изглеждаше плаха, докато не я подигра за титлата й, а после му демонстрира леден гняв. Минута по-късно, след няколко умело подхвърлени думи, тя отново се сви в черупката си.
Трябваше да внимава, в противен случай тази Мадлин можеше да го омагьоса.
Той взе чашата и се върна на мястото си.
— Посъветвах се с лейди Гертруд и избрах няколко бала, на които да отидем.
— Не може да бъде! — Мадлин вдигна ръка към гърлото си.
Аха, помисли си Ремингтън. Най-накрая си показа рогцата и взе да се лигави. Не искаше да я виждат с него. Той разбърка чая си.
— Без съмнение ще ми изтъкнете, че нямате подходящо облекло.
— Да! Точно така! — Тя облекчено си пое дъх и улови подхвърленото от него спасително въже.
Е, той бързо-бързо го изтръгна от ръцете й:
— Ангажирах шивачка, която чака бъдещата ми невеста на проба.
— Не можете… не мога… ще нарушим приличието. Нали така, госпожо?
Лейди Гертруд се начумери.
— Не ми казахте, че сте си позволил волността да поръчате дрехи на Мадлин.
— Реших, че ще възразите и ми се видя по-лесно да измоля прошка след като грехът е сторен. — Няма що, добро обяснение. — Следващите няколко вечери ще прекараме в светско обкръжение, представяйки се за херцогинята и нейния безумно влюбен годеник.
— О! — Мадлин едва успя да си поеме дъх.