Когато Елинор се събуди на следващия ден и слезе долу, Бриджпорт изникна с предупреждение:
— Мистър Найт ще бъде в банката целия ден, но ви моли да се съобразите с вчерашната му молба.
— Аз се съобразявам с всички негови молби. — Дори и когато мотивите за тях не бяха искрени. Не беше кой знае колко трудно да се досети човек, че нещо го тревожи от няколко дена насам.
Той още не споделяше всичко. Беше мъж, който не притеснява околните с проблемите си. Щеше да мине известно време, преди да му покаже, че не е крехко оранжерийно цвете, което непрестанно се нуждае от закрила. Междувременно щеше да се държи нормално и както винаги да излезе на разходка с Бет и един лакей. Това беше проява на здрав разум, макар че съпругът й очевидно я смяташе за тотално лишена от такъв.
— О, госпожо, да не забравя: за вас пристигна пратка от Лейси Хол. — Бриджпорт й подаде опакования колет.
— Най-сетне! — Тя го занесе в дневната, седна и разкъса амбалажната хартия. Вътре я чакаше една вехта и надраскана тетрадка, както и бележка от икономката, която й се извиняваше, че толкова се е забавила. Елинор нетърпеливо разгърна страниците, изписани с деликатен женски почерк преди много, много години. Сърцето на Елинор се сви при мисълта за лейди Присила: млада, красива, брутално убита, когато е била пред прага на нов живот с любимия си… и защо? Този дневник щеше да й даде отговора.
Готвачката се засуети около нея с поднос.
— Ето я закуската ви, госпожо. Какво прекрасно утро. — Нечии лапи започнаха да драскат по вратата. Готвачката въздъхна и отиде да отвори.
Лизи влетя вътре, кипяща от енергия и целеустременост.
— Госпожата ще изведе ли кученцето на разходка?
— Изглежда нямам друг избор. — Елинор остави дневника и загреба в чинията си. — Предайте на Бет, че ще ходим в Грийн парк. И моля ви, донесете ми гергефа. Искам да свърша нещо, докато Лизи се налудува.
29
— Ти си най-голямата щастливка на света. — Хорация наруши маршрута си, за да се присъедини към Елинор, след която се точеше истинска процесия: Бет се тътреше и се оплакваше от стегнатите си обувки, а Лизи припкаше весело наоколо. Денят беше прекрасен.
— Да, нали? — Слънцето грееше, Елинор носеше един от новите костюми, които Ремингтън й беше купил, и едва сдържаше хлапашката, неподобаваща на една лейди усмивка, която заплашваше да цъфне на устните й.
Снощи се сбъдна най-съкровената й мечта. Беше приветствана от каймака на обществото, танцуваше и непрекъснато получаваше комплименти, а в два часа най-красивият мъж на земята я бе отвел в дома си, където я люби всеотдайно, и още по-важно, поприказва си с нея сладко. Не си бяха разменили и една жлъчна дума. Точно обратното.
Сега Елинор се кланяше и усмихваше наляво и надясно. Дори Хорация й се стори очарователен събеседник.
— Щом чух, че братовчедката се е преструвала на херцогинята, рекох на Хю — това е съпругът ми, лорд Хюард, Хю — та, викам му значи, че на това момиче сега ще му се стъжни животът, че обществото ще го отхвърли и то ще изпадне в немилост пред нейна светлост. И му казвам на Хю, че онова парче мистър Найт, дето се ожени за нея, сигурно е бесен. Викам му: оня мъж е опасен, личи му, и няма да се изненадам, ако мис Де Лейси си отиде скоропостижно от тоя свят. Е, то Хю се съгласи с мен, ама, Елинор — нищо против да те наричам Елинор, а? — Елинор всъщност имаше нещо против, но Хорация не дочака съгласието й. — Та, Елинор, снощи ти опроверга Хю на сто процента. Херцогинята още те обича, елитът те обича, и онова парче мистър Найт просто е луднал по теб. Как го направи? — Тонът на Хорация беше пропит от завист.
— Предполагам, че извадих късмет. — Голям късмет. Вървяха към беседката. Там Бет можеше да я остави и да се присъедини към другите камериерки, Лизи можеше да гони зайци, а Елинор можеше да поседи на слънце, да бродира и да мечтае за Ремингтън.
— Предполагам. — Хорация снижи глас. — Ами мащехата ти? Онази отвратителна лейди Шапстър? Все пак тя раздрънка на всички, че ти си се омъжила за мистър Найт, а не херцогинята. Освен това разправяше ужасни неща за теб. Какво ще предприемем?
Предприемем?
— Лейди Шапстър не ме притеснява — отвърна Елинор.
— Да, така и предполагах. Снощи лейди Джорджина достатъчно ясно показа, че ще се радва, ако мащехата ти изчезне от лицето на земята, а и всички други са на това мнение. Казах на Хю, че лейди Шапстър е преминала всякакви граници по отношение на теб и че ще си получи заслуженото, ще видиш! — Хорация закима енергично и буклите и се разлюляха.
— Мисля, че тя вече си е получила заслуженото. — Снощи, докато Елинор танцуваше с Ремингтън, лейди Шапстър стоеше и ги гледаше. Лицето й беше маска на завистта и злобата. Тя се давеше в омразата си, защото репутацията й беше безвъзвратно съсипана. Сега вече й се налагаше да се върне при бащата на Елинор и да живее с него в провинцията, жертва на собствената си жестокост и пленница на неговото безразличие.