— Предполагам, че си права — отвърна Хорация. — Но ми се струва толкова нечестно, че тя ще с измъкне само с…
Гласът на Бет се разнесе зад тях:
— Простете, мисис Найт, но дъртата вещица се е запътила към вас и няма спиране.
— Виждам, Бет. — Лейди Шапстър носеше сребриста всекидневна рокля. Вятърът издуваше наметалото й, а русата й коса не беше покрита, ако изключим синьото перо, което се поклащаше на главата й. Изглеждаше красива и смъртоносно опасна и цялата самоувереност на Елинор се изпари. Щеше й се да се свие на кълбо и да покрие главата си с ръце. Хорация я сграбчи под лакътя.
— Искаш ли да минем по другата пътека и да се направим, че не сме я видели?
— Не. Не. — Твърде много години Елинор непрекъснато се криеше от лейди Шапстър. Мащехата й нямаше да я победи точно сега.
Лейди Шапстър препречи пътя й.
Лизи изръмжа.
Елинор я хвана за нашийника.
— Седни.
Трескавите очи на лейди Шапстър пренебрегнаха Хорация, Бет, кучето и се впиха злобно в Елинор. Само в Елинор.
— Значи мислиш, че си успяла да осъществиш надеждите си? Уверявам те, че щом доброто общество научи, че мистър Найт ти е оставил цялото си имущество, то ще се отдръпне от теб, за да порицае подобна вулгарност.
Лизи отново изръмжа и се хвърли напред. Елинор я възпря. Лейди Шапстър замахна с крак.
— Дръж този грозен помияр далеч от мен.
— Я не ритай кучето ми! — вбеси се Елинор.
— О, нещо много смела си станала. Въобразяваш си, че си ме победила. Само почакай да разкажа на всички за истинската ти същност. Опитах се да предупредя баща ти, че си една потенциална убийца, но той не се вслуша в думите ми. Но хората ще ме чуят. Какъв срам! — Лейди Шапстър се отдръпна, сякаш не можеше да понася близостта на Елинор. — Да поръчаш убийството на съпруга си, за да гушнеш паричките му.
Хорация така шумно си пое дъх, че уплашените птички се разлетяха от клоните на дърветата.
Цветът се оттече от лицето на Елинор. Очите й започнаха да парят.
— Какво искаш да кажеш?
— Като ли че не знаеш. Да не мислиш, че хората няма да заподозрат нещо? Как така някакъв си файтон случайно прегазва мистър Найт точно когато той излиза от адвокатската кантора, след като е променил завещанието си изцяло в твоя полза?
— Мистър Найт е мъртъв? — изграчи Хорация.
— Божичко! — възкликна Бет.
Елинор смътно отбеляза, че ръцете й треперят. Главата й бучеше. Ремингтън е мъртъв? Мъртъв? Но снощи я беше любил! Сутринта се бяха сбогували с целувка. Този жизнен мъж не можеше да е мъртъв. Не можеше! Това беше — трябваше да бъде — представата на лейди Шапстър за отмъщение.
— Лъжеш!
— Лъжа ли? — Мащехата й се смя дълго и злобно. — Каква ирония, да го чуя от теб. Не можа ли да почакаш малко с убийството? Толкова ли мразеше докосването му, че не понесе мисълта за още една нощ с него?
Елинор така и не разбра как се случи. В един миг беше на косъм от припадането. В следващия дланта я сърбеше и тя гледаше втренчено червения отпечатък върху бузата на мащехата си.
Хорация стоеше като истукан.
Лейди Шапстър я зяпаше удивено, сякаш я виждаше за пръв път.
Лизи, неудържана от господарката си, се нахвърли върху роклята на лейди Шапстър, захапа едно парче от полата и разкъса прекрасния фин памук чак до високата талия.
Лейди Шапстър излезе от вцепенението си и писна:
— Елинор!
Тонът й беше противен, точно както в отминалите дни, когато докарваше завареницата си до сълзи.
Но Елинор не се уплаши. Вместо това пристъпи напред и застана на сантиметър от нея.
— Ако разбера, че си ме излъгала, ще те направя луда. Моли се да си ме излъгала. — Тя се завъртя и остави зад гърба си грозната сцена. Почти тичаше, обзета от нуждата да го открие. Да открие Ремингтън.
Лизи я последва, поддържайки решителен кучешки раван. Бет се помъкна след нея, оплаквайки тичешком гибелта на господаря си и плачевното състояние на краката си.
Не е вярно. Това е лъжа. Не е вярно. Елинор не спираше да си напява думите, сякаш така щеше да ги превърне в реалност. Ремингтън не можеше да е мъртъв. Преди него светът беше пустош. После тя беше открила любов благодарение на един-единствен мъж, бог не можеше да е толкова жесток, че да ги раздели, преди дори да му е признала чувствата си!
Тя стигна до пътя и се огледа за някой файтон или носилка. Като по чудо пред нея спря една красива карета с лакеи. Кочияшът вдигна шапката си за поздрав.