Елинор погали Лизи и се замисли. Старецът щеше да възложи на някой друг да я убие. Но това нямаше да се случи. Не го вярваше. Ремингтън щеше да я спаси.
Обаче кучето беше проблем. Ремингтън не можеше да защитава нея и Лизи, а Лизи непременно щеше да се хвърли в разгара на битката. Тя вече мразеше лорд Фанторп. Щеше да се опита да го ухапе и главорезите му без никакви колебания щяха да очистят едно нищо и никакво си куче.
Без да спира да гали Лизи, Елинор отвори чантичката си и извади своята бродерия.
— И къде ще ме открие Ремингтън? — Тя измъкна дългата остра игла от канавата и погледна Фанторп. Този старец излъчваше зло.
— Лейси Хол. След час трябва да сме там. — Той се облегна на седалката, а начервените му устни се опънаха в ужасяваща подигравателна гримаса. — Теренът трябваше да е близо до Лондон, а чувствам особена тръпка при мисълта, че ще ви убия и двамата в старото имение на Марчънт.
Елинор уви малко конец около пръста си и направи възелче.
— Ами ако Магнус бъде набеден за трите убийства?
— Не е изключено. — Фанторп се ухили гадно. — Предишният херцог отначало смяташе, че е Марчънт. Това беше страшно добре. Хвърли всичките си сили в преследването му.
Елинор се напрегна и стисна още по-здраво нашийника на Лизи.
— Но очевидно настоящият херцог го е убедил, че някой друг е извършителят.
Тя прецени разстоянието, което я делеше от вратичката.
— Затова старият Магнус накарал сина си да обещае, че ще открие Джордж Марчънт и ще го възмезди за претърпените страдания. Чичо ти ми помогна толкова много, като проследи Марчънт до Бостън — продължи Фанторп със страшния си глас. — Този пълен глупак ми разказа всичко с подробностите. А аз просто трябваше да наема хората, които да изтребят Марчънт и челядта му.
Елинор заби иглата в ръката на Фанторп с всичката сила, на която беше способна. Той изрева от болка.
Тя дръпна конеца и иглата се озова обратно при нея.
Фанторп сграбчи ръката си. Лизи се хвърли към него, но Елинор я бутна към вратичката и я отвори.
— Тичай у дома — прошепна й тя, и я изхвърли на пътя. Лизи изквича, когато се удари в земята.
Фанторп сграбчи Елинор и я тръшна обратно на седалката. Тя хвана иглата и ръката й описа дъга към лицето му. Иглата прониза кожата непосредствено под едното му око.
Един от лакеите затвори вратичката. После главата му се подаде през люка на тавана.
— Милорд, да спрем ли за кучето?
— Не. Майната му на кучето. — Зашеметен от атаката й, лорд Фанторп докосна раната си и невярващо погледна кръвта по пръстите си. Процепите на очите му излъчваха омраза.
— Ти, мръсницо! — Гласът му трепереше от ярост и той вдигна ръка срещу нея.
— Недейте! — изкрещя тя. — Един истински аристократ не си цапа ръцете с работа.
— За теб ще направя изключение. — Той замахна.
— Ремингтън, на улицата приказват, че си бил прегазен от препускащ файтон. — Кларк застана на прага на кабинета, където Ремингтън пресмяташе печалбите от последното си капиталовложение.
— Никога не съм се чувствал по-добре — отвърна Ремингтън. И тогава сякаш го поля студен душ: колко странно, че подобен слух беше пуснат тъкмо когато Фанторп напускаше Англия. По гръбнака му полази тръпка.
— Кой приказва така?
— Лейди Хюард опищя половината Лондон, че си отишъл при адвоката си, променил си завещанието си в полза на мисис Найт и след пет минути си бил убит.
Усещането му за опасност се засили.
— Много странна мълва. Къде е лейди Хюард?
— Била е в Грийн парк. Сега е у дома си, заобиколена от дами, и е почти припаднала от ужас.
— Грийн парк? — Ремингтън се надигна от стола си. — Но Елинор се разхожда там! Слуховете казват ли нещо за нея?
— Мисля, че и тя е била там.
— По дяволите! — Ако беше тук, Елинор щеше да го укори за ругатнята. Елинор, която сутринта го беше целунала толкова сладко на изпроводяк. Устните й се бяха забавили върху неговите и за миг той си беше помислил, че тя ще му признае любовта си.
Но не би.
И все пак жена като нея нямаше да му се отдава с цялото си същество, ако не го обичаше. Може би още не го бе осъзнала. Може би се боеше да изрече думите. Но тя го обичаше. Това беше истината. Беше.
— Прибирам се вкъщи — каза Ремингтън. — Искам да се уверя, че Елинор е жива и здрава.
— Хенри, поръчай каретата на мистър Найт. Почакай ме, идвам с теб. — При въпросителния поглед на Ремингтън Кларк поясни: — Не помниш ли, че като твой кум обещах да пазя гърба ти?
Ремингтън кимна и се затича към входната врата. Кларк се понесе с пуфтене зад него.
Корабът на Фанторп заминаваше днес. Досега старецът трябваше да се е настанил в каютата си.