— Що си мисля, че съм наговорен?
— Искам ти да задействаш тази работа, все едно че е твоя идея.
Левин го изгледа подозрително.
— За какво точно става дума?
Дагит рече внимателно, опипвайки почвата:
— В лабораторията успяха да установят кръвната група, чрез слюнката по фасовете, които аз открих на приема. — Той замълча, защото Левин изобщо не се впечатли. — Тази кръвна група си съвпада с онази, от зъба, който бе открит в Сиатъл.
И пак потърси оживление, но не го намери. Устните на Левин се нацупиха. Дългият му нос се сбърчи.
— Това са глупости, Мичиган, и ти го знаеш. Слюнка ли? Хайде де! Това не означава нищо.
— Мен ме интересува марката цигари, а не проклетата слюнка — каза защищавайки се Дагит. — Работата е в комбинацията на двете.
— Да не би да искаш да кажеш, че убиецът на Уорд е бил на този прием? — присмя му се Левин.
— Твърдя, че е така, поне това е една възможност. Онова, което ще направим — продължи Дагит, вече поел по курс, който не искаше да променя, — е да ограничим наличието на тази марка цигари само до няколко магазина. Един или два. Вече съм свършил предварителната работа. Първо на първо, само четири магазина в целия град продават „Собрание“ — черни руски цигари. Струват по пет кинта пакета. Това, което ще направим, е да турим наши хора зад всеки един от четирите тезгяха. И да чакаме. В това ни бива. Нали така? Еша ни няма да чакаме. — Той викаше. Бъд Тог — наричан Булдога — който бе през две бюра от Дагит, се обърна да протестира, но като го видя, размисли. Дагит продължи: — Клиентът влиза да си купи „Собрание“, нашият човек се замотава с касовия апарат — той е повреден, не иска да работи. Казва му, че единственият начин е да плати с чек или с кредитна карта.
— И ние получаваме възможност да проследим клиента — прекъсна го Левин.
— Ама си хитър.
— И го проследяваме? Имам предвид — от магазина нататък?
— Зависи колко души ще ни даде Пулман. Нали? Там е работата. Но ако е мъж, който отговаря на описанията, или жена като нея — каза той, сочейки зърнестата фотография на женското лице, забодено върху зеблото на таблото, — тогава, ако е нужно, нашият човек зад тезгяха ни се обажда и последва клиента си пеша.
Левин обмисля казаното известно време.
— Това е добра идея, Мичиган, ако става дума за идеи. Искам да кажа, че е продуктивна по свой странен начин — да използваш навиците на онзи тип срещу него. Харесва ми. — Той се поколеба и продължи: — Но никога няма да я пробуташ на Пулман.
— Точно така — съгласи се бързо Дагит. И той се усмихна на Левин с онази сладуранска, подла, мръснишка усмивка. — Ти ще му я пробуташ.
17
Наричаше се „Елит Естейтс“, а лозунгът под изписаната със староанглийски шрифт фирма гласеше: „Привлекателни недвижими имоти, поддържани с внимание и лични грижи“. Беше тухлена сграда от времето на Джеферсън с прекалено големи прозорци, които стигаха почти до пода. Бронзова табелка, закрепена върху стената над домофона сочеше, че сградата е историческа забележителност.
Той се вмъкна през входната врата и се възползва от липсата на секретарка.
— Чук-чук — рече Корт.
Кари вдигна глава от писалището си и му се усмихна автоматично. Усмивката бе последвана от чувството, че отнякъде го познава. Опитваше се да се сети кой бе той.
— Секретарката не беше на бюрото си — обясни той, извинявайки се, — и видях името ви върху вратата. — Той почука върху табелката с добре изрязан и поддържан нокът. Направо можеше да я чуе как мисли. Не искаше да я улеснява; идеята му бе да я предизвика. Когато най-сетне тя се изчерви, той разбра, че се бе сетила.
— Приемът онази нощ — рече тя.
— Да — съгласи се той с по-топло и не толкова професионално изражение. Наслади се на момента. Тя имаше красива усмивка. Ако не го бе познала, ако не си бе спомнил краткия им разговор, нещата щяха да станат далеч по-трудни за него.
— Съжалявам, но не си спомням…
— Карл Антъни.
— Как, за бога, ме открихте?
— Поразпитах наоколо.
Лъжеше. Вечерта след приема той и Моник я бяха проследили до дома й. Тази сутрин я бяха проследили до работа.
Той я погледна. Беше красива, но по необикновен начин. Нямаше нищо от зашеметяващата сексуалност на Моник. Далеч по-уравновесен, по-консервативен външен вид. Носеше риза с мъжка кройка на сини и бели райета, подчертавана от тънка златна верижка около гладката й шия. Беше употребила малко руж, за да очертае лицето си, което сякаш бе без скули. Червилото уголемяваше устата й. Имаше любопитни и смели очи, които издаваха интелигентността й, и стойка, която подчертаваше високите й гърди и яките й кости. Атлетка. Състезателка.