— Да, сигурен съм, че е така. Аз пък не разполагам с нищо в такива количества като времето — рече той. — Няма изобщо нужда да се бърза.
Лъжи, лъжи и пак лъжи. Толкова характерни бяха станали за начина му на живот, че почти не ги забелязваше.
Отново прозвуча онзи неин смях. Прииска му се да имаше магнетофон. Тя каза:
— Не се безпокойте, няма да отнеме чак толкова много време.
— О, не се безпокоя — увери я той. — Ни най-малко.
Тя караше червен форд таурус с плюшена тапицерия и с всички допълнителни атрибути. Това му напомни за Роджър Уорд. Навярно тази кола бе взел онази нощ Дагит. И той отново си помисли колко навътре във вражеска територия бе навлязъл, колко рискован бе подходът му. Но не усещаше опасност. Усещаше наслада. Хвърли й един поглед. Бяла прилепнала пола, кожени маратонки с дебели гумени подметки. Изглежда фетишизираше жени шофьорки. Ако се изключи Моник, не бе се возил в кола с жена от години, затова чак сега откриваше тази своя необичайна похот: искаше му се да се протегне и да плъзне ръка нагоре по крака й, по бедрото и под полата й. Или да разкопчее блузата и да погали гърдите й, докато тя шофира. Дали причината се криеше в нейната безпомощност? В беззащитността й? Намери фантазиите си за доста безвкусни. Но отиде и още една крачка напред, позволи си да си я представи как я връзва на леглото — гола и възбудена, как връзва китките й с вълнени конци или нещо друго, което лесно да се скъса, например някаква панделка, така че и двамата да знаят, че тя може лесно да се освободи когато поиска, но той все пак я връзва и продължително я гали, раздразва я, задоволява я.
— Какво ще кажете?
Бяха пътували десет или петнайсет минути през гористата част на предградията на Виржиния и бяха спрели пред старомодна вила в жълто и бяло, тухленият й комин бе плътно обвит с бръшлян, излъскан меден ветропоказател на върха на покрива лениво се въртеше с поривите на вятъра. Бе заобиколена с ниска ограда от ковано желязо, с врата с много сложни форми: напомняше му за Южна Франция. Превъзходно. Искаше му се да влезе и никога повече да не излиза. Но му трябваше още време.
— Нямам нищо против да надзърнем — каза той, горящ от желание да влезе вътре, — но отсега мога да кажа, че площта е малка. Нали така? Очарователна е, разбира се, но едва ли е къщата, която… Не знам. Нека хвърлим един поглед. Не бих искал да прибързвам.
Тя тръгна напред. При такава малка къща сигурно стаите бяха малко и ударението падаше на прозорците. Без да изпуска из очи чантичката й, все още неизмислил как да вземе ключовете й, той изброи недостатъците и помоли да разгледат друга къща.
На третата тя вече се бе успокоила и се разговори. Беше измазана с гипс тюдорианска къща с черни жалузи и бели рамки на прозорците, прекалено голяма за ерген, но с чудесен терен, включително и с алпинеум, и прекрасен, обвит с лози белведер отзад. Бяха в спалнята — той, вгледан през прозорците, тя кръстосваше напред-назад и изброяваше различните предимства на стаята.
Необяснимо защо, Корт се задави. Тази къща не бе много по-различна от онази, в която някога бе живял като женен мъж. Усещането за загубата пробяга като тръпка по тялото му. Ако не бе алчността на „Ейшъруъркс Кемикълс“, той щеше да си живее в подобна къща със здраво дете и любима съпруга — да, досадно несправедливо бе. Той си спомни деня, в който инспектор Михаел Шарп почука на вратата и промени живота му.
Дом. Какво ли би станало, ако заключеше вратите на тази къща, хващайки Каролайн в капан, и прекараше остатъка от живота си в любене с нея и в работа по градините? Тази мисъл го замая. Каролайн прекоси стаята и поправи един букет от изкуствени копринени цветя. Тя говореше нещо, но той не я чуваше. Тя бе жената на противника му. Дали този факт не засилваше желанието му? Осезаемата тишина на стаята го бе погълнала. Можеше да чуе дишането й чак в другия край на стаята. Леглото стоеше като остров помежду им и сякаш подканваше мислите му. Толкова ли бе немислимо? Не беше ли, в крайна сметка, най-добрият начин да вземе онзи ключ? Ако той просто вземеше ключа, тя би могла да каже на Дагит и той да смени бравата. Но ако намереше начин да вземе ключа официално?
— Какво мислите?
— Прекрасно е — каза той, като имаше предвид това, което тя направи с цветята. — Много по-добре отколкото беше. Разбирате чудесно цветовете.
— Имах предвид къщата.