— Едно от хубавите неща — рече тя, като се спря в малкия кабинет и посочи към тавана — е, че тази алармена инсталация, задействана от поява на дим, е свързана пряко с пожарната на селото. Освен това има сателитна антена за телевизия. Над сто канала.
Той огледа внимателно къщата, но накрая я отклони с учтивото:
— Не мисля, че става.
Стигнаха третата къща към един и половина. Корт я бе убедил да спрат до един китайски ресторант и извади картонени кутии със скариди, грах и брюкселско зеле, препечено патешко и бутилка шардоне „Акация“. Разтвориха яденето в тухления двор на чудесна бяла къща в колониален стил. След втората чаша вино Корт вече бе забравил напълно за ключовете и за намирането на подходяща секретна квартира. За Моснер и съвещанието.
— Разкажи ми за жена си — каза тя. — Каза, че е имало и жена, и дете, нали така?
И вместо да се поколебае, да се възпротиви, да измисли някаква история, която по никакъв начин да не подложи на риск операцията му, вместо това той се облегна, наля и на двамата по трета, последна чаша вино и започна да говори, някак си освободен от сложността и планирането на операцията. Толкова ограничен бе светогледът му, при това толкова за дълго, че когато мислите му се разтваряха като листенцата на цвете под нейната светлина, той й се разкри напълно. Отдаде й се, съзнателно и нарочно, като през цялото време не преставаше да усеща опасностите на това си поведение. Но това бе мигът на покоя и той не би позволил нищо да го смути.
Кари се почуди как можеше да бъде привлечена толкова бързо от един мъж. Изпитваше усещания, които не бе изпитвала от години: горещи вълни, когато я погледнеше по определен начин, необичайно ускорено биене на сърцето й, лепкави длани, сексуални фантазии. Точно онова, за което й бе говорила Ани. Дали това, което изпитваше, не бе плод на крайната му самоувереност? Акцентът му? Любопитните му погледи? Или острата наблюдателност, с която следеше всяко нейно движение, всяка нейна дума? Цветята? Смехът? Или преследващите я изпитателни очи?
Като заговори за починалата си жена, гласът му стана гърлен и отнесен. Той описа млада студентка, симпатична и жадна за знания. Той възприе позата на някакъв преподавател, но тя не посмя да го прекъсне. Изглежда бе изпаднал в транс. Ако го прекъснеше, щеше да го спре, а не й се искаше да го спира. За нищо на света. Сега пък тя бе изпаднала в транс: още едно от въображаемите й състояния. Близките образи на двамата, свити и преплетени един в друг, скрити само зад думите. Тя се почувства изплашена. Какво всъщност искаше?
Когато той замълча, все едно настъпи тишина след експлодирала бомба.
— Нашето дете… — бе започнал той. Вече свършваше, цигареният дим се изливаше от устата му ведно с думите. Погледна я. Тя усети, че той подмени думите в последния момент, беше сигурна, че е така. — … бе… мъртвородено. — И пак замълча. — Това дойде на жена ми твърде много…
Това бе измислица. Защо? Тя го прие като предизвикателство. Това бе най-насърчаващата възможност: тя ще му помогне да изрази страховете си и да се освободи от тях. В този миг тя знаеше, че двамата трябваше да станат любовници.
На четвъртата къща тя най-сетне събра смелост да го попита:
— Не че имам нещо против — започна тя, — всъщност, изобщо нямам нищо против. Но наистина ли имаш намерение да наемеш къща, или става въпрос за нещо друго?
Тя го погледна. Бяха в кухнята. От всички имоти, които бяха посетили, този го бе впечатлил най-много. Докато за другите бе словоохотлив и леко критичен, за този не бе промълвил и дума.
— Ще вечеряш ли с мен довечера? — попита той. — Моля те — добави той и полека се извърна да я погледне. Когато тя се поколеба, той каза: — Ще обсъдим условията за наема.
Тя заекна:
— Аз… ъ-ъ-ъ, за к-к-коя къща? Имам предвид наема.
— Не отговори на въпроса ми.
— Не.
— Не — че не си отговорила на въпроса ми, или не — че няма да вечеряш с мен? — попита той.
— Не — че не отговорих на въпроса ти.
— Значи ще вечеряш с мен?
— Не. Аз… искам да кажа… това е…
Той бе застанал твърде близо. Сърцето й биеше така лудо, че се опасяваше той да не го чуе. Тя кръстоса ръце в опит да приглуши биенето му.
— Май че виното ме хвана.
Надяваше се, че той ще отвърне с някоя от шегите си, но той просто си стоеше, вторачен в нея, толкова близо, че чуваше как шумоли ризата му като диша. Той определено нямаше намерение да говори, преди тя да му е отвърнала.