— Преди самолетът да излети, вторият пилот херметизира кабината. Нали така? Ако го направи лошо, усещаш го в ушите си. Знаеш ли какво означава това? Ако ти си Бернар и искаш да си сигурен, че самолетът е във въздуха, ще използваш висотомер — нагласен на дадена височина — като първа „врата“. Така можеш да си сигурен, че другите „врати“ няма да се отворят, докато кабината не се херметизира. Ако бомбата избухне във въздуха, доказателствата и уликите са по-малко. Локърби бе добър пример за това; Локърби трябваше да гръмне над океана. Както и да е, барометърът е първата ти „врата“.
— Ако аз правех устройството — продължи той, — щях да използвам втора „врата“ — някакъв часовников механизъм — за да съм сигурен, че самолетът се е отдалечил достатъчно, преди да гръмне.
— Часовниците „Касио“? Ние сме съвсем сигурни, че е купил два от тях.
— Видях това в доклада. — Той вдигна рамене. — Не знам. Предполагам, че при Бернар всичко е възможно. Трябва да разбираш от електроника — от електрическите вериги в един чип — за да изтърбушиш един „Касио“ и да го използваш. Но определено е възможно. Та така, редът е следният: кабината се херметизира, първата „врата“ — висотомерът — се отваря и като включва веригата, задейства часовниковия механизъм. Но нещата не стоят точно така. Тази твоя стъклена крушка обърква правилата. Тя означава, че бернаровият взривател е имал и трета „врата“. Това е единственото обяснение.
— Което означава?
Мийчъм се бе подготвил добре за тази среща. Той се пресегна надясно и взе един черен циферблат, стъклена крушка с две жици и малък часовник. Свърза ги в този ред.
— Моята хипотеза? Три „врати“, Мичиган: висотомерът отваря първата „врата“, след като кабината се херметизира; сетне живачният прекъсвач отваря втората „врата“. — Той го включи. — Носът се повдига и втората „врата“ е отворена. Бернар е имал предвид две условия — кабината да се херметизира и самолетът да е излетял.
— А часовникът?
— „Касио“-то е последната „врата“. След като самолетът е херметизиран и носът му се е повдигнал, часовникът започва да отброява.
— И защо е тази сложнотия? — попита Дагит.
— Ще ти кажа: тип като Бернар няма да направи толкова сложен взривател, без да има достатъчно причини за това. И така, коя е причината?
— Искал е да е напълно сигурен, че самолетът е във въздуха, преди това нещо да гръмне. Така ли е?
Мийчъм поклати глава:
— Прекалено е сложно за това. Достатъчно е да нагласиш часовника за малко по-дълго време. Да речем за два часа. Ако самолетът бъде задържан на земята, като си нагласиш часовника за по-късно, ти си осигурен. Не, не е това.
— Нека ти покажа проблема тук, Мичиган. — Мийчъм взе стъклената крушка. Тя съдържаше подвижна капка живак. Той я наведе така, че живакът отиде в онзи край на крушката, където нямаше жици. — Това е положение „изключено“. Няма контакт между двата полюса. Детонаторът е изключен. Часовниковият механизъм не е задействан. Но по време на излитането живакът отива в другия край на крушката и той е вече включен и горещ — каза той и повтори движението. — И ето токът потича от батерията към часовника — и първата, и втората „врата“ са отворени. Часовникът започва да върви. Но ето къде е заровено кучето. — Той отново наклони живачната лампа, живакът се плъзна обратно и прекъсна електрическата верига. — Веднага щом самолетът застане в хоризонтално положение, живачният прекъсвач прекъсва веригата. Часовниковият механизъм трябва да спре. Няма ток, няма бомба. Цялата тази шибана машинария става мъртва.
— Значи не си ги скачил правилно — рече Дагит, след като помисли малко.
— Няма начин. Не можеш да ги свържеш по друг начин, Мичиган. Във всеки случай няма начин, който да отговаря на онова, което знаем за свалянето на полет шейсет и четири. Това, което туй нещо иска да ни каже — рече той и посочи към писалището си, — е, че Бернар е направил устройството си така, че да се активира в точно определено време, по време на излитане, докато самолетът все още се издига. Това е единственото възможно обяснение. Сега ти ми кажи: какъв е смисълът, по дяволите?
Дагит се пренесе при доктор Барнс в „Дънинг“. Симулаторът, с Уорд на щурвала, бе проиграл дузина излитания, като при всяко от тях е било задавано различно време между излитането и загубата на управление от страна на пилотите. И Барнс си бе задал същия въпрос: какъв е смисълът?
— Какъв е смисълът? — продължаваше да говори Мийчъм. Думи и лица се бяха омесили в главата на Дагит. — Нямаме никакво доказателство за наличието на експлозия. Никакво доказателство за наличието на взривни вещества на борда. Насадени сме на пачи яйца.