Дагит каза:
— Ти спомена, че този минидетонатор става горещ. Означава ли това, че е достатъчно горещ, за да предизвика пожар?
— Да предизвика пожар ли? — Лицето му светна. — Да не ме будалкаш? Ако баба ми беше мъжка… Та той може да разтопи метал бе, човеко!
Най-сетне повторенията на действията в симулатора придобиха смисъл. Най-сетне имаше нещо, което да предложи на Мъмфорд. Той заобиколи писалището, хвана ръката на Мийчъм и го целуна по устата.
Чаз Мийчъм изтри устните си и извика:
— Ти да не си мръднал бе?
Като кимаше енергично, Дагит грабна папката.
— Ще повториш ли всичко това пред Мъмфорд, ако те помоля?
— Ако обещаеш да не правиш пак такива неща.
— Обещавам.
22
Той я отведе в спалнята.
Тъй като търсеше мебелирана къща, използва оплакванията си за обзавеждането като повод да я отведе горе. Но тя разбираше много добре за какво става дума.
Още по време на пътуването сексуалното привличане бе станало толкова силно, че никой не говори много. Докато изкачваше стъпалата, тя почувства, че коленете й омекват.
Карл отвори прозореца. Предобедната светлина нахлу вътре, последвана от лек бриз и далечната, мелодична песен на пойните птици. В тази относителна тишина той я отведе до края на леглото и зарови пръсти в косата й. Тя притвори очи.
— Това е чудесно — рече тя.
Той я целуна по устата и тя прие целувката.
Карл прекара ръка под коленете й, вдигна я и я положи нежно на леглото. Разкопча блузата й и ризата си и я притисна към себе си. От очите й се затъркаляха сълзи. Той я попита с глас, който тя едва дочу, дали да спре. Тя поклати отрицателно глава.
Той нежно свали останалите й дрехи, хвърли своите някъде по пода и седна до нея. Внимателно и деликатно той прекара върховете на пръстите си по всеки квадратен сантиметър от тялото й — докосването бе като с перце. Бризът набразди завесите и птичият хор сякаш стана по-силен. Един храбър врабец ги гледаше от перваза на прозореца.
Това й се видя опасно. Страховете й изостряха удоволствието, бяха като приток на кислород към разпаления й огън. Карл не искаше това да свърши бързо. Този непознат човек извличаше от нея всяко усещане, на което тя бе способна, удължаваше всяко действие така, сякаш да провери нейната неотстъпчивост. Да я предизвика. На два пъти тя го бе помолила да влезе в нея. И двата пъти той бе прошепнал „Не“. И двата пъти тя изпадна в оргазъм.
Навярно това бе истинският смисъл: да капитулира. Тя се обърна към него. Кожата й, нервните окончания, най-интимните й изживявания. Този сръчен мъж я притежаваше напълно вече толкова време. Той чертаеше с пръсти въображаеми фигури по кожата й, галеше леко с връхчетата на пръстите си бедрата й, караше я да се разтвори напълно за него. Целуваше я цяла вечност, играеше си с нея, докарваше я до ръба на безумието, само за да се отдръпне и да започне отново.
— Боже мой! — чу се тя да стене, разтърсена в ридания.
Той я целуваше от пъпа до гърдите и обратно. Търпението му нямаше край. Отдаваше й се, докарваше я до ръба и отвъд него, докато тя не потъваше в потопа на невероятна топлина, която така я опияняваше, че тя дори не го чуваше и усещаше. Опитваше се да стигне до него, да го привлече, но той не й позволи.
Минути, часове или седмици по-късно устните им неочаквано се срещнаха, горещи и влажни, и същия миг той влезе в нея. Тя извика от радост. Почувства ритъма му. Връзката бе тъй пълна и сладостна, толкова нежна и така изпълнена със сила. Да, той я притежаваше.
Той отново се отдръпна.
— Не — прошепна тя, желаейки го. Той си играеше с нея.
Отвори очи и се опита да фокусира погледа си върху лицето му, но това бе невъзможно. Той се усмихваше — само това успя да разбере. Почувства го. Унесена и чужда на света, тя се бе оттеглила там, където бе радостта и удоволствието — искаше й се да умре.
— Моля те — рече тя и усети как устните й се свиват в сънлива усмивка.
Той се отдаде бавно. Плавно. Все повече и повече. Напълно. Тя изви гърба си, за да го приеме. Горещият му език намери гърдите й и тя усети как експлодира. Никога не бе изпитвала подобно нещо. Дори и нещо близко до това.
Почувства се напълно и изцяло съединена с него. Нямаше повече две половини, а едно цяло. Без имена. Без лица. Без личности. Едни и същи. Равни. Неговото удоволствие бе нейно. Движенията му — нейни движения. Това бе мигът им.