Чаз покима още малко, погледна Дагит, привършил с репликите си, и се облегна назад.
— А това ни отвежда до Лин Грийн и ФАА — каза Дагит.
Лин изправи рамене. Това бе в резултат на нерви, но имаше страхотен ефект: привлече вниманието на Мъмфорд. Лин, която бе вървяла рамо до рамо с Дагит през целия случай. Лин, която му бе донесла стъклената крушка, която — поне според него — бе обърнала случая.
— В записа на разговорите в кабината точно преди удара се чуват два ясни звука. Първият е леко изпукване, втория — съскане. След две секунди двамата мъже се строполяват върху уредите за управление. Това се потвърждава от данните на черната кутия. Няколко бутона са били натиснати, които, както сочи възстановката, биха могли да бъдат включени от — тя вдигна ръце, — тяло, което пада ето така. — Тя залитна напред, за да подчертае казаното. Дагит с удовлетворение забеляза, че вниманието на всички бе насочено към нея. Тя пак се изправи. — Съскането продължава. Тъй като вторият пилот споменава за пожарогасителя, ние решихме да го изследваме отново, предполагайки, че той би могъл да е причината за съскането. Тази сутрин получихме резултатите от лабораторните изследвания и тестове на пожарогасителя в кабината. Доказано е, че единият му край е бил подложен на изключително висока температура. Възможно е, дори е много вероятно, самият детонатор да е бил част от пожарогасителя. Навярно е бил поставен в клапана за високо налягане. Има и още доказателства за наличието на бял фосфор, който пак издава присъствието на минидетонатора, за който спомена мистър Мийчъм. Предположенията ми са, че минидетонаторът не само е предизвикал пожара, но е стопил клапана и е изпуснал газа, който се е съдържал в него. Изследванията на самия пожарогасител показаха, че той не е бил пълен с пожарогасящи химикали, а с изключително висококонцентриран въглероден окис. Потенциално смъртоносна концентрация.
Дагит посочи към д-р Бен-Дейвид, който каза:
— Чистият въглероден окис, изпуснат в непосредствена близост, напълно потвърждава нашите резултати и по-пълно очертава причината за смъртта.
Сетне той посочи към Чаз Мийчъм, който рече:
— А наличието на бял фосфор обяснява защо не открихме следи от експлозиви. Той просто не е използвал взривни вещества. Всичкото, което този тип е искал, е да се стопи детонаторът му. Така изгаря и малките улики, които биха останали, и оставя газът да свърши другото.
Устата на Мъмфорд зееше отворена. Дагит си помисли, че ако опиташе, можеше да пусне някой кламер в нея.
Когато се съвзе, Мъмфорд каза:
— Да речем, че ви вярвам. Да речем, че шейсет и четири е бил саботиран; да отидем дори дотам да предположим, че е бил свален от един от бернаровите детонатори. А това означава „Der Grund“ и доста вероятно — Антъни Корт. Да речем, че ме убедихте във всичко това, окей? — Той замълча и погледна замислен към тавана. — Но защо да се главоболи с толкова усложнен механизъм? Ако целта му е била да свали един самолет, защо, по дяволите, се е главоболил с всичко това?
Последвалата тишина бе тъй пълна, че Дагит можеше да чуе затрудненото дишане на Бен-Дейвид.
— Къде, по дяволите, е смисълът? — попита Мъмфорд.
В края на краища остана само истината, тази, която той знаеше. Затова Дагит каза внимателно:
— Корт не е искал ние да разберем, че катастрофата е в резултат на саботаж. Искал е тя да изглежда като нещастен случай. Защо? Мисля, че защото той възнамерява да я повтори — да свали друг 959, тук, във Вашингтон. Затова Бернар е направил два идентични детонатора и затова е доставил втория тук.
— Ние не знаем това! — възрази Мъмфорд. Държеше много на точността.
Дагит продължи натиска си.
— Каквото и да е планирал Корт, то е свързано с онези опити, които Уорд е направил на симулатора в „Дънинг“. Като свържем всички факти заедно, пак не можем да намерим обяснение защо му е бил необходим симулаторът. Защо е повтарял същите опити — само с малки изменения — половин дузина пъти?
— И имаш ли отговор? — попита Мъмфорд.
— Не, сър. Още не. Но след всичко, казано дотук, мисля, че се приближаваме. Мисля, че вече е време да разберем.