Съвсем ранната утрин, при изгрев-слънце бе най-подходящото време да опита. По-рано самата тъмнина можеше да предизвика любопитството на някой. Но при изгрев-слънце хората изпадат в най-дълбокия си сън, докато при сивия още ден и ограничената зърнеста светлина момчето в ръцете му щеше отдалеч да изглежда просто като вързоп.
„Тази рядко я показваме“ — спомни си той думите на Каролайн, но му трябваха цели четирийсет минути, докато намери вилата. Докато паркираше по извития подход, обрамчен с прецъфтял кучешки дрян, люляк и невероятно едър храст азалия, се оказа, че споменът му за почти пълната изолираност на мястото се оказа верен. Подходът към къщата бе с един изход. Ниска каменна стена маркираше западната граница на имението, разположено пред гъста гора. Пред него пътят зави надясно, сетне рязко наляво и под гумите дребният чакъл стана сякаш по-дълбок. И ето я най-сетне. Двустайната вила, разположена в края на разпарчетосаното бивше имение, не бе достатъчно голяма за едно семейство и бе твърде отдалечена за някоя млада двойка. Толкова бе самотна, че някой бе поставил сателитна антена. Като я видя за втори път (тя я беше отписала от списъка на неколкократните си опити да му намери жилище), той бе почти напълно сигурен, че през следващите няколко дни вилата нямаше да бъде показвана — поне така си мислеше, докато седеше тихо и слушаше как двигателят на колата изстива и събираше кураж да влезе вътре.
Времето бе всичко.
27
Как да се свърже с нея?
ФБР сигурно подслушваше телефона й и можеше да проследи обажданията, следеше отблизо офиса й и нейното BMW или му бе поставило автоматичен ответчик. Работата бе в това да отсее няколкото момента, в които тя нямаше да бъде под наблюдение, и сетне да реши как да влезе и излезе. Наум му дойдоха няколко идеи.
Първо — асансьорите в блока й. Тя се спускаше до подземния гараж с асансьора и едва ли ФБР я подслушваше и там. Сигурно знаеха всяка стъпка в апартамента й, щяха да проследят колата й, но между двете?
Освен това — в BMW-то й те можеха да я наблюдават, а навярно и да я подслушват, но от разстояние.
И кантората й щеше да бъде третирана по същия начин. Щяха да знаят кога влиза и излиза; щяха да подслушват телефона й; но без специален агент, прикрепен към нея, не можеха да проследят всяко нейно движение. Бе немислимо да я проследят до тоалетната например.
Ето ги възможностите, но нито една не бе напълно безопасна.
Да я убие може би бе по-лесно.
В нея бе единственият ключ за шкафчето в гардероба, където бе даден на багаж пожарогасителят на Бернар. Затова тя му трябваше.
Налагаше се да измисли нещо.
Пристигна в агенцията за модели на Бърнстейн и Райт пет минути преди определената си среща. Прекара тези пет минути да прехвърли десетки снимки, от които избра три кандидатки с близки до Моник лица и тела. Първата се оказа бременна. Хиляди извинения.
— Трябваше да я извадим от албума още преди месец.
Втората му избраница се съгласи да дойде веднага да обсъдят „снимките“. В новата си роля Корт бе моден фотограф на свободна практика.
Синди Акстъл пристигна след двайсет минути. Лицето бе идеално, бюстът — малко плосък, косата — твърде къса, но щеше да свърши работа. По негова молба ги отведоха в заседателна зала, където да обсъдят работата „насаме“.
Той затвори вратата.
— Мис Акстъл, избрах вас, защото в справката ви пише, че имате и известен актьорски опит. Нямам много време и затова ще бъда много прям. Не съм фотограф. Не се бойте — каза той и вдигна ръка. — Не съм и такъв, за какъвто ме помислихте. Нищо подобно. Това, което имам предвид, ще изисква известни актьорски умения и аз съм готов да платя за това. Мога само да се надявам, че сърцето ви е поне донякъде романтично, защото без това се съмнявам дали ще приемете това, което ще ви предложа.