— Не е вярно.
— Вярно е.
Светлините на светофара се смениха и той отново потегли.
— Нима ще довършиш работата? — Тя бе смаяна.
— Разбира се. Дошли сме да свършим нещо. Значи ще го свършим.
— Ти си луд. — Прииска й се да отвори вратата и да избяга.
Той почувства, че се усмихва. Кимна в знак на съгласие.
— Вярно е.
— И за какво съм ти необходима?
— Да гледаш едно дете. Знаеш да готвиш, нали?
32
Беше дошъл, за да й каже за Дънкан. За решението си. Беше дошъл, защото не знаеше какво му вещаят следващите няколко часа, а Кари имаше право да знае. Кари бе уравновесяващата сила в живота му през тези две години и сега той имаше нужда от нея, независимо от предишните им проблеми. Беше дошъл тук, воден от егоизма си. Но като заговори, не спомена за Дънкан. Не можа да намери сили, защото знаеше, че в нейните очи решението му бе грешно. Но всичко вече бе свършено и нямаше нужда да се връща назад.
— Онази нощ отидох при нея.
Очевидно не бе нужно да споменава имена. Тя потърси чантичката си, извади цигара и я запали.
— Дойдох тук. Паркирах отвън, на подхода и не можах да намеря сили да вляза.
След като тя не каза нищо, той се почуди дали това бе достатъчно за един любовен монолог, боеше се, че е така и тези няколко минути можеха да се окажат последните им, прекарани заедно.
— Помислих си, че ще се караме. Напоследък само това правим.
— И как беше тя? — попита злобно Кари. — Такава, каквато си я мечтал ли? — И добави горчиво: — Ти наистина си мечтаеше за нея, знаеш го. Говориш насън за нея.
— Не беше съвсем така. Исках да спя с нея — призна той, — но тя отказа.
— Значи тя наистина знае как да те разиграе, нали?
— Може би знае.
— И аз се срещах с един човек — призна тя, вдигнала поглед нагоре издухваше дима над главата си. Беше акт на отмъщение, знаеше колко силно мрази той цигарите.
Той почувства зашеметяващата болка на пробождането право в сърцето си и със самосъжаление се запита какво ли още му бе подготвил този ден. И въпреки че бе очаквал в подобен случай да реагира с мощен гняв и бясна ревност, той почувства само ридаещото разочарование. Беше подложен на прекалено голямо изпитание, за да се справи с това. Само остана без дъх.
— Чудех се какво става онази нощ?
Тя кимна:
— Да, това бе част от историята.
— Познавам ли го?
Тя вдигна вежди и избухна в смях. Заедно с него от устата й избълва дим.
— Аз дали го познавам? Той е непознат. Някой, когото срещнах наскоро, това е всичко.
— За подобно нещо ли си мечтаеше?
Това й причини известна болка и той се почувства по-добре. Той бе имал възможност с Лин, но не се бе възползвал. Обзе го съжаление. Не искаше да изгуби Кари. Не искаше да остане. Не искаше да загуби Лин, но той дори не бе я имал. Беше се изправил на плаващия във водата дънер на чувствата си и колкото по-бързо бягаше, толкова по-опасно бе положението му. Минаха няколко минути. Едни от най-дългите в живота му.
— Мислех си, че съм се влюбила в него — рече тя.
— Минало време?
— Просто отминало време, в момента.
— Игра на думи? Играеш си на думи в момент като този?
— Играем си всякакви игри, не е ли така? Това е сцената, на която сме, нали? Играем игри с чувствата на другия. Играем игри със себе си.
Сърцето му искаше да я мрази, но му липсваше сила. Цялата му сила бе изразходвана по време на съвещанието.
— Защо си направи труда да ми кажеш?
— Никакъв труд. — Тя се насили да се ухили злобно и дръпна от цигарата. — Нямах намерение. Не знам защо го направих. Навярно поради това, което ти каза за нея. Страхувам се от нея. Тя е всичко онова, което аз не съм.
— Тя е приятелка. Това е всичко.
— Глупости.
— Значи е глупости.
— Така е.
— Аз не дойдох заради това.
— Тогава за какво дойде? Не си идвал от месеци. Винаги — у вас. Винаги при поставените от теб условия. Винаги — ти, ти, ти. Знаеш ли какво означаваше това за мен?
— Отвлякоха Дънкан.
Ето. Каза го. Това бе единствената възможна защита срещу истината и то предизвика очаквания от него ефект.
— Снощи, по някое време — добави той.
Ядът и злобата й се изпариха моментално, изместени от вълната на шока, която пробяга по тялото й, изпълни със състрадание очите й и я остави безмълвна. Само като видя реакцията й, гърлото му се сви. Спомни си терминът, който използваха: „разчленяване на телата“. Ето как се чувстваше.