Сълзите му се стичат червени, от кръвта на онзи.
34
Кари Стивънсън спа лошо. Не само се тревожеше за Кам, но го и ненавиждаше, ненавиждаше себе си, ненавиждаше всичко. Беше се съблазнила от ябълката и бе открила, че сокът й е отровен. Срещата й с Карл, която й бе донесла такова голямо моментно щастие, й бе нанесла и опустошителния удар на тъгата и разкаянието. Тя потреперваше от този удар, цялото й тяло се тресеше: плака с часове, легнала гола в спалнята — там бе твърде горещо, за да заспи. Кръвта й бе така осезаемо белязана с угризение и разкаяние, че дори и миризмата на тялото й я отвращаваше: тя миришеше на него.
Гризеше я и червеят на унижението от неговото мълчание. Беше му се отдала така изцяло — какви неща само правиха! — а отплатата й бе да седи, умираща от нетърпение пред телефона, който мълча през целия ден. Той бе изчезнал от живота й, заменен от отчаяния Кам, когото, както бе установила тя, обичаше с цялото си сърце. Тя бе разрушила всичко.
Объркването й се засили и от откритието, направено преди не повече от пет минути, че някой бе пренаредил ключовете й. Зъбите на всичките й ключове сочеха в една посока, с изключение на този за къщата на Кам, за да го намира по-лесно. А сега всички ключове бяха подредени по един и същ начин. Това не можеше да стане другояче, освен ключовете да бъдат извадени и пренаредени. От някой друг. Не и от нея. Един-единствен спомен се въртеше непрекъснато в паметта й: виждаше се как лежи гола на леглото, чувствайки се прекрасно, и как дава на Карл ключовете си да отиде и купи нещо за хапване.
Една от големите грешки на тази борба за истината бе, че тя се насили да преживее отново толкова живи и свежи спомени, а това й причини огромна болка и тъга. Спомни си как чудесни бяха тези няколко дни, в които бе с Карл. Всяка къща, в която пристигаше, предизвикваше спомена за някой миг, за откъслек от фраза, за някой негов поглед, и на третата къща той отново владееше изцяло мислите й. На два пъти трябваше да спира колата и да спре да ридае, за да не катастрофира.
Списъкът на имотите си стоеше отстрани, отмяташе ги един по един, след като минеше през тях. Ако не друго, бе работоспособна. Спомен подир спомен, тя се връщаше назад във времето, ту се усмихваше сама на себе си, ту се начумерваше, сетне палеше цигара след цигара, сякаш да се отрови до смърт.
Бродеше из градините, сядаше на същите столове, на които бяха седели двамата, спомняше си разговорите им. Липсваше й. Той бе донесъл разнообразието в живота й; беше я отвел със себе си, без тя да заминава някъде. Превъзходна дарба. Така това, което тя мислеше, че ще отнеме два часа, се проточи целия следобед — без да ще, тя се бавеше с тези връщания в чувствеността.
Няколко минути след пет, останала с празни ръце, потисната и самотна, тя се отби в кантората си, но намери само маловажни телефонни съобщения. Празнотата, която последва поражението й, бе превърнала гласа й в шепот, а изправената й стойка — в такава на старица. Шийла й каза да си върви у дома и тя го стори.
Чак когато се върна у дома, в разпарчетосаното имение, тя се сети, че бе показала на Карл и къщичката на портала. Тя не беше нещо особено, затова не фигурираше в списъка на компанията й и тя рядко я показваше, освен ако собствениците, които живееха в част от главната сграда, не я помолеха изрично. Ала когато нещата с Карл потръгваха, водена от момичешкия импулс да го настани близо до себе си, тя му бе показала къщата: влязоха от южния вход и тя не спомена, че живее сравнително наблизо.
Прибра колата в гаража, отиде до вратата на къщата си, но сетне размисли и пое през гъстака по пътека, която някога е била главния път към имението. Обрамчен с високи кленове, самият път бе стеснен от израсналите на свобода къпини и други диви храсти и се бе превърнал в тясна пътека, поддържана само от няколкото елена, които също живееха тук. Кари се гмурна в облаците насекоми и в бързо падналия мрак на гората, и закрачи колкото може по-бързо.
Едно ново отклонение от пътя бе построено под прав ъгъл към късата отсечка на стария път, която все още се използваше. Поради тази пречка елените се отклоняваха от пътя и пътеката им се виеше към задната част на старата къщурка край портата. Кари пое по нея. Принудена да се отклони от пътеката, за да стигне малкото сечище, в което бе разположена къщичката, Кари трябваше сама да си проправи път сред къпините с острите им шипове и да избягва, доколкото е възможно, падналите клони.