Сърцето й биеше като лудо; тресеше се от страх. Отново се изправи с цялата си тежест към вратата, завъртя се с гръб към нея и я хласна с такава решителност, че чу как изпукват строшените кости. В мига на неописуемата болка, тя отдръпна тялото си, мушна стола под дръжката и го заклини с удар, захващайки в капан китката на онази жена.
Погледът й бе замъглен от сълзите; съмнението я преследваше. Ще издържи ли?
— Кари! — молеше се Дънкан, пръстчетата му се промушваха през процепа на открехнатата врата.
— Върни се — каза тя, продължавайки да поддържа натиска на стола с тежестта на тялото си. Крайчетата на пръстите на онази жена бяха станали кървавочервени от усилията й да се освободи. Като провери дали столът ще издържи натиска, Кари полека се отдръпна и го изостави.
— Върни се обратно — повтори тя със силен вик. — Бързо! — скара му се тя, като видя как столът се огъва под непрестанните удари на жената от другата страна на вратата, чиято заклещена ръка отново започна да се движи.
Дънкан запълзя назад, усуканите му крака се влачеха подире му.
Тя се хвърли към вратата с рамо напред и чу далечния шум на пропукващо се дърво — винтовете се разхлабваха. Отново и отново нанасяше удари с рамо, оттласквайки се от кухнята, с очи, вперени в онзи стол и ръката, която се движеше все по-свободно с всеки нов удар върху прилежащата врата. Можеше да усети как вратата на Дънкан поддава — отваряше се! Парче от касата се отцепи и отворът се увеличи двойно. Напредъкът повдигна духа й и в миг сълзите й секнаха и можеше отново да вижда ясно.
Рамото й се бе натъртило от ударите, затова Кари, като пренебрегна жената и стола, реши да използва другото си рамо и се завъртя около оста си. И сетне ахна, без да е в състояние да се помръдне, безмълвна и замаяна.
Там, преградил пътя към кухнята, със свити в юмруци ръце, с широко отворени и невярващи на гледката очи, стоеше Карл.
35
Дагит се събуди следобед в собственото си легло, без изобщо да си спомня как се бе озовал в него. Слънцето отвъд прозореца му хвърляше онази кестенява светлина, която бе верен предвестник на идващата есен. Пресъхналото му гърло и лекото главоболие освежиха паметта му — бяха го докарали с колата на Пулман, друг агент караше неговата, а един лекар от Бюрото му бе дал две приспивателни, за да може да преодолее това, което тогава определиха като травма и шок. След като всички заминаха, той бе глътнал едно от приспивателните с неразреден скоч и без съмнение, това бе причината да се срути изведнъж.
Спомни си, че бе взел душ да измие кръвта, сетне се потопи във ваната с невероятно гореща вода, с неразумната надежда, че тя ще дезинфекцира кожата му. След като няколко пъти добавя вода от крана, ваната му продължи повече от час. Комбинираното лечение даде най-добър резултат в три след полунощ — тогава се повдигна от ваната, посредством трапеца на Дънкан и положи глава върху възглавницата.
Започна с кафе, отново взе душ, преоблече се в чисти дрехи, вдишвайки с наслада свежия им дъх — всъщност го боготвореше този мирис, старомоден като телевизионна реклама. След като двете чаши кафе не успяха да го оправят, опита с бъркани яйца, но успя да изяде само половината. Отпаднал, отровен и махмурлия, той се качи в колата и отиде на работа.
В Бъзърд Пойнт го посрещнаха като знаменитост. Хора, с които не бе разговарял цяла вечност, излизаха от кутийките на офисите си и се ръкуваха с него или го потупваха по гърба.
— Ще го намерим това хлапе — казваха всички с едни или други думи и изглежда цялата машина на вашингтонското управление се бе съсредоточила върху тази единствена задача.
„Мичиган — това, Мичиган — онова“, той едва ли не очакваше да е начело на банкетната маса, когато заобиколи ъгъла и влезе в кошарката на отдела за борба с тероризма. Вместо това намери помещението напълно пусто, само Глория бе там и тя избухна в плач, нищо от думите й, които звучаха като съболезнования, не се разбираше. В напразен опит да я утеши, той я прегърна, за пръв път през живота си, жест, който само я тласна съвсем отвъд ръба.