Уорд зареди отново симулатора. Хидравликата изравни кабината, екранът премигна и се изчисти. И отново същата писта — на LAX — се простря пред тях.
Като пилот Уорд направи шест излитания, като всеки път използваше различни времена. На шестия опит той бе забележително близо до получаването на онези данни, които Корт търсеше. Замаян от успеха и със силно гадене от акрофобията си, Корт нареди на Уорд да пробва точно на 47 секунди. Този път изборът на времето щеше да е идеален.
Шейсет и четири каналната стереоуредба на симулатора имитираше всички звуци — от рева на реактивните мотори и на вятъра до тихия шум на хидравликата и резкия удар, когато колесникът се прибира в корпуса на самолета. Носът се издигна рязко над пистата, турбините виеха; Уорд пусна управлението както му бе наредил Корт. Останал без пилот самолетът се килна безпомощен и катастрофира. Корт се наведе напред и отново провери данните от няколко прибора. Той се усмихна победоносно и очерта кръгче около числото 47. Още един, последен път — това бе всичко, за да е напълно сигурен.
— Не ти харесва да летиш, а? — попита Уорд. — Не погледна нито веднъж екрана.
Корт желаеше още само един опит, но наблюдението на Уорд го разтревожи. Последният тест бе минал чудесно. Чувството за сполука се бе загнездило дълбоко и, ако беше сам, сигурно щеше да извика от радост. Съвършенството бе всичко за Антъни Корт. Четирийсет и седем секунди. Но той страшно искаше да повтори опита за последен път, за да се увери, че успехът може да бъде повторен. В това бе смисълът. В стремежа си към съвършенство той не би могъл да постъпи иначе. В един съвършен свят…
— Нека го повторим още веднъж — нареди той.
— Пак на четирийсет и седем секунди ли?
— Точно както предишния път.
— Какво целиш? Кой си ти? Това не е промишлен шпионаж, нали? Нещо друго е — обърна се той с лице към Корт.
— Просто си карай самолета — нареди Корт.
В очите на Уорд се четеше тревога. Той не съумя да скрие яда си, след като страхът отстъпи място на все по-отчетливото му досещане за целта на Корт. Корт се замисли дали да не спре дотук; беше получил онова, от което се нуждаеше. Нетърпеливостта на Уорд издаваше възвръщането на отговорността му. Тъкмо бе готов да отмени опита, когато Уорд бутна напред ръчката на газта и самолетът хукна по пистата. Сетне носът му се издигна към светлосиньото електронно небе. В стереоуредбата виеха турбините на двигателите. Стръмното издигане продължаваше. Това бе неправилно! Корт се обърна, за да смъмри пилота, но докато го правеше, допусна грешката да погледне хипнотизиращия екран. Не можеше да откъсне очи от него. Земята изчезваше под тях; носът сочеше към синевата. Самолетът рязко се наклони наляво и надясно, нагоре и надолу, а симулаторът точно реагираше на блуждаещото пилотиране на Уорд. Корт не бе сложил предпазен колан и падна от креслото си.
— Прекрати това! — настоя той с отслабнал глас.
Симулаторът продължаваше да се издига и да подскача непредвидимо във всички посоки.
— Престани! — опита той отново, но този път повърна.
Уорд се обърна, погледът му бе обезумял, и надвика рева на машините:
— Можеш да съсипеш брака ми — рече той със злобен тон, — но и без това в него не е останало много. Но ти няма да саботираш един от нашите самолети, или каквото и друго да си намислил. Аз няма да ти помогна за това.
— Спри! — настоя Корт, чувствайки се малко по-добре, след като повърна.
Уорд стана от пилотското кресло — самолетът бе изпаднал в опустошително пикиране — натисна с коляно лицето на Корт, точно там, където беше болният му зъб, и се отблъсна от него. Той бягаше!
Корт се хвърли напред и го хвана за глезена.
Уорд падна тежко.
Самолетът продължаваше да пикира. Воят на двигателите достигна критична височина. Корт се изкатери върху Уорд, онзи изкрещя за помощ и двамата се сборичкаха. Сетне Уорд отново извика, а Корт го накара да млъкне с удушваческа хватка. Задържа я, докато Уорд не изгуби съзнание.
Самолетът продължаваше дългото и зловещо спускане към гибелта си. И въпреки че Корт знаеше, че трябва да отпусне хватката си, нямаше сили да го стори. Избиваше страха си върху врата на този мъж.
959 катастрофира. Неочакваната тишина бе почти оглушителна. Възвърнал сетивата си, Корт отпусна хватката си. Роджър Уорд се отдели от него, претърколи се, очите му бяха отворени и разширени, лицето му бе болезнено синкаво. Беше мъртъв.