— Плашиш ме.
— Добре — рече той и кимна енергично. — Истината е плашеща, нали така? „Физика“, каза Барнс. Но аз не го слушах. Физика! Премахваш управлението на пилотите и самолетът пада. Всъщност всички пилоти на самолетите 959 са обучени от Уорд — значи, че изпълняват тези първи минути от полета по един и същи начин, Корт е можел напълно да разчита на това. И той още разчита на това.
Тя усети как очите й се зачервяват и я засърбяват и разбра, че бе готова да заплаче. Пристъпи към него, искаше да го утеши, да му даде малко спокойствие. Той я хвана за раменете, спря я и я погледна в очите.
Сетне направи крачка назад, вдигна пръст и се върна към картата, която тя бе донесла.
— Постарай се да следиш мисълта ми.
Той започна да разхвърля книжата навсякъде и с тези си действия засили още впечатлението за полудяване. Големи бели листи падаха като снежинки на пода и покриваха килима. Чак тогава тя забеляза инвалидния стол, сгънат и подпрян на стената. Вече нищо не можеше да спре сълзите й. Тя ги остави да се стичат и продължи да гледа как любимият й мъж бе на път да полудее.
— Въпросът — каза той, малко поуспокоен — е коя е целта. И кое летище ще използва — Дълес или Националното? Самолетът трябва да излети от едно от двете, нали така? И тъкмо затова — добави той — трябваше да ми донесеш тези неща.
Той се обърна, за да се увери, че тя го следва, но като я видя, бавно положи картата на масата — досущ като комик, който изведнъж е разбрал, че повече не е смешен.
— Не се отказвай, моля те. Не го прави.
— Всичко свърши.
— Не е свършило.
— Корт е мъртъв, Кам. Ще открият Дънкан. Трябва да повярваш, че ще го открият.
— Ако не внимаваш, никога няма да успееш да убедиш другите.
— Не прави това! — извика тя, кръстоса ръце, за да прогони хладината, която я бе обзела, и се отдръпна назад.
— Не съм се смахнал, по дяволите! Пресметнал съм го. Господи! — рече той и удари тъй силно по масата, че счупи едното й крило и книжата се изсипаха на пода и покриха краката му. Той погледа как листите се спускат и лицето му се изпълни с тъга. — Не ми ли вярваш? Но бележката не е всичко.
Той клекна на пода и разрови купчината хартии, докато намери онази, която търсеше.
— Глория, да я благослови Бог, ми донесе първоначалните доклади, включително и онзи от болницата, където са откарали онова, което е останало от него — който и да е той.
Опита се да изправи отново счупеното крило на масата, но като не успя, отиде до другия й край.
— Да бъдеш водещ едно разследване означава да натрупаш в главата си десетки, дори стотици данни. Един отдел знае дадено нещо — съобщава ти го; друг открива друго — пише ти докладна. Но само ти разполагаш с всичката информация.
— Какво искаше да кажеш с това „Да убедиш другите“?
— Видя ли? Вече внимаваш. Това е добре.
Тя пристъпи към него, все още изплашена, макар че той се бе поуспокоил, и усети как я привлича.
— Сигурно щяха да забележат това. Може би днес. Утре. Следващата седмица. Навярно — следващата седмица, защото не обичат докладите от други места. Ние обичаме сами да си произвеждаме докладите. Ако е от ФБР, имаме му доверие. Ако ли не… По-скоро ще предпочетем да изчакаме, докато излезе нашият доклад. Бас хващаш ли? Никой не е прочел този доклад внимателно. Но дори и да бяха го прочели, щяха да помислят, че е станала грешка. Защо? Защото въпреки цялото ни мрънкане и вайкане за доказателства, ние ще се доверим повече на агента, отколкото на всичките доказателства, взети заедно. А водещият агент? Никой няма и да ме попита какво видях там долу. Ако съзрат нещо сбъркано в даден доклад, ще наредят да се направи нов. Ако пак се окаже сбъркан, може да наредят да се преработи отново. Ако щеш вярвай, точно така работим.
— И какво си открил?
— Ще ти кажа и още нещо: като повтаряш една и съща история достатъчно пъти, най-накрая почваш да се замисляш наистина внимателно в нея, а на мен тя просто не ми се хареса. Един тип като Корт стреля два пъти от упор по мен и не улучва. Корт? В никой случай. Не и от такова разстояние. Тогава, защо не улучва? Защото му трябвам за свидетел.