41
Този път, когато Корт погледна вятърния чувал високо над хангарите, със задоволство забеляза, че и той бе регистрирал промяната, която бе забелязал още на портала. Моник, в качеството си на вицепрезидент на „Инфлайт“, го бе ескортирала до пистите през една от четирите врати за превозни средства на Националното летище. Като знаеше, че тя е обект на разследване от страна на ФБР, той можеше да допусне, че онези в „Инфлайт“ щяха да са наясно за хаоса, предизвикан от нея, и най-вероятно щяха да я задържат и да я предадат на властите, само да се появеше. Но, както тя сама подчерта, на Националното тя бе твърде позната на охраната на порталите, след като влизаше и излизаше по няколко пъти на ден. Възможността ФБР да се е свързало с компаниите, отговарящи за безопасността и на двете летища, не бе голяма, особено след „смъртта“ на Корт предишната вечер. Въпреки това тази възможност съществуваше и затова, докато тя приближаваше най-отдалечения източен портал, ръката на Корт си остана върху дръжката на пистолета.
— Здрасти, Чарли — рече тя, докато сваляше стъклото.
Корт разкопча колана и се приготви да употреби оръжието. Моник го спря с най-обикновен жест.
— Нова кола, мис Шейсон — каза той.
— Моята е в сервиза.
— Дори и да е така, тази няма пропуск.
Тя подаде на пазача картата за самоличност на Корт като гост, той я погледна и я върна.
— Той е окей. Но не знам какво да правим с колата — рече той. — Задължително е да имате пропуск за нея.
— Какво трябва да направя? Имаш ли правата да я претърсиш или трябва да се свързвам с летищната полиция?
Корт бе доволен от избора й на тактика. Ревност и ненавист цареше между различните агенции по безопасността и вездесъщата летищна полиция, която само наблюдаваше, но не ръководеше различните компании подизпълнители. Като предизвика самолюбието на този мъж, тя го принуди да вземе решение.
— Дайте ми ключовете от багажника — каза той.
Тя се извърна към Корт и се усмихна. Пазачът отвори багажника. Докато правеше това, Моник се изплъзна от колана си, наведе се напред и грабна чантата на Корт. Бързо отвори ципа и постави пожарогасителя на видно място между седалките. Чарли тресна капака на багажника, заобиколи и надникна отзад. Стигна отпред, погледна зад Корт и попита:
— Това за какво е?
— За един от камионите ни — отвърна тя.
Явно доволен, той отиде до предницата на колата и клекна на коляно. Корт си помисли колко лесно биха могли да го прегазят. След минута той влезе в кабинката си и вдигна телефона.
— Какво прави сега? — попита Корт.
— Навярно иска разрешение от своите хора, но поне избегнахме намесата на летищната полиция — каза тя със самодоволен тон.
Чак тогава Корт осъзна, че пазачът бе съвсем сам в кабинката си.
— Понякога се случва и това — каза Моник. — Нали трябва да отидат един по един до тоалетната или някъде другаде.
— Не ми харесва това обаждане — рече Корт.
— Имай търпение.
— Той дори и не говори. Ами ако само иска да ни забави?
— Не. Иска разрешение.
— Няма никой там. Мога да му видя сметката.
— Имай малко търпение.
— Не ми харесва начинът, по който ни гледа.
— Моля те! — сгълча го тя.
Корт бързо се огледа. Намираха се на края на летището, поне на четвърт миля от най-оживената му част. Най-близката сграда бе най-малко на петдесетина метра. Не му харесваше това телефонно обаждане. Беше достатъчно търпелив, но онзи са бавеше прекалено много.
— Нещо не е наред — рече той. — Онзи бави топката.
Той слезе от колата. Тя се пресегна през седалката да го спре, но не успя. За последен път той огледа района. Чисто.
— Извинете, сър — рече той.
Чарли точно затваряше телефона.
— Видя ли — рече заговорнически Моник; все още бе наведена към Корт, но видя, че Чарли бе оставил телефона. — Влизай в колата.
— Мис Шейсон — каза пазачът и изгледа с подозрение Корт, — бихте ли дала назад и да спрете ей там, моля. Линията е все още заета. Не мога да се свържа, а трябва да получа номер на пропуска ви, за да пусна колата в летището.
Корт вкара първия и единствено необходим куршум в носа на мъжа, той отнесе парче от черепа му отзад и го свали, все едно онзи бе направен от шперплат. Моник извика ужасена, но бързо се овладя. Корт забърза към будката на пазача. Натисна бутона, с който се вдигаше боядисаната на червени и бели ивици бариера и махна на Моник да мине. Набута трупа вътре, отново натисна бутона, свали бариерата и затвори вратата на будката. Направи крачка към тойотата, сетне размисли и опита да премести пластмасовата табела, която бе поставена отпред на кабинката. „Моля пригответе картите си за самоличност за проверка“ — пишеше на нея с големи, черни букви. Беше подвижна. Той я извади от рамката й и я изхвърли настрани. „Порталът е затворен“ — сложи тази табела в рамката, мушна се под бариерата и дойде при нея.