— Като самолета! — рече онзи. — Няма начин да не го запомня.
— Радвам се, че се запознахме — каза Корт.
Той се спусна бързо по стълбичката, подгонен от страха; под мишниците му потта бе протекла като ручей.
44
— Имаш ли някакви документи за тая работа? — попита управителят, извръщайки устата си с развалени зъби от телефонната слушалка.
— Документи ли? Ти не чуваш ли какво ти казвам? Този самолет е саботиран!
— Ще ви позвъня веднага — каза мъжът по телефона и затвори.
Дагит бе изпадал достатъчно често в подобни ситуации, за да знае кога да се откаже. Можеше да се спука да обяснява и да спори, ала този Джон Уейн тук не искаше и да чуе.
— Никога няма да си простиш за това, да знаеш!
— И защо да не поговорим с твоите началници, господин бързострелко? Отговори ми. — Той вдигна слушалката. — Кажи на кого да позвъня. Дай ми номера и името.
Дагит знаеше, че дори Лин да бе стигнала до Бъзърд Пойнт, дори в този момент да се бе срещнала с Пулман — което при задръстените пътища бе съмнително — Пулман едва ли би го подкрепил, освен ако заложеше на страхотна интуиция. Истината бе, че планът на Корт бе постигнал точно онова, на което той се бе надявал. Машината на ФБР се бе задвижила в една посока и не можеше да се върне назад само с едно натискане на бутона.
Дагит приближи вратата на малката канцелария и я отвори.
— Слушай — каза сериозно „Джон Уейн“ и се обърна към Дагит така, че му попречи да види един мъж, който тъкмо влизаше в сградата — мъж в работен комбинезон с пътна чанта в ръка. А на пистата — отвъд дебелите стъкла на грамадните прозорци — в суматохата на наземните служби, вече откарваха стълбичките от самолета и влекачът започваше да го развърта. — Ние застраховаме всяка пратка на пълната й стойност. „На всяка цена, точно навреме“ — това е шибаният ни девиз. Това е битката ни за пазара. Ако аз забавя този самолет, всяка от тези пратки утре ще закъснее, а това означава да издухаме на вятъра петдесет бона. Схващаш ли какъв ми е проблемът?
— Проблемът ти е, че не чуваш.
Избръмча личният му приемник.
Той бръкна под сакото към колана си, където го бе закопчал, за да прочете съобщението. Може би Лин все пак бе успяла. Може би вече имаше правата да спре този самолет.
Върху дисплея бе изписано: „Дънк безопасност“. Той спря звъна; обля го такава вълна на облекчение, каквато никога досега не бе изпитвал. Очите му се изпълниха със сълзи. Той направи едно-единствено и безвъзвратно обещание пред Бога или който и да е там горе, че от този момент нататък приоритетите в живота му щяха да се променят. От този момент нататък той щеше да е друг човек.
— Добре ли си? — попита „Джон Уейн“.
— Никога не съм бил по-добре — отвърна Дагит.
Сетне погледна надясно и видя, че самолетът вече го нямаше.
45
Кой знае защо като чу звъна на автоматичния ответчик, Корт машинално извърна глава да види откъде идваше. Може би това бе остра реакция за оцеляване. Както при тигъра на лов в джунглата, когато и най-слабият необичаен звук го изправя нащрек. Каквато и да бе причината, той хвърли бърз поглед и точно тъй бързо стомахът му се сви на топка и главоболието му се върна моментално, сякаш някой го бе хлопнал по главата. Дагит!
Първата мисъл, която му хрумна, тъй като бе в настроение да убива, бе просто да извади пистолета си и да застреля този човек. Но двамата пазачи бяха само на метър от Дагит и сигурно щяха да го последват, а тогава трябваше да очисти и тях. Щеше да стане голяма бъркотия. При такава кървава баня щеше да е чудо, ако се измъкне.
Втората му мисъл, която се породи късно и му разкри колко лична бе станала тази история — щом първо помисли за Дагит, а не за успеха на операцията — бе как по дяволите Дагит се бе оказал тук. Обзе го страх. Дагит знаеше, че не е мъртъв. Дагит знаеше за Дейвид Буут. Нямаше друго обяснение. И Дагит съзнателно бе рискувал живота на сина си.
Тези разкрития изпълниха Корт с такова усещане за страх и за провал, че едва не се издаде — не гледаше къде върви. Едва не мина пункта за проверка не оттам, където трябваше, а това щеше да предизвика по-внимателен оглед и можеше да разкрие измамата.
Но щом Дагит бе тук, значи Дагит знаеше. А щом той знаеше, значи щеше да спре самолета и всичко, за което бе работил Корт, бе свършено. Невъзможна мисъл. Той се отдръпна от пътя на другите и погледна как Дагит продължаваше да спори с мъжа, който приличаше на Джон Уейн, докато влекачът изтегли 959 и той започна да рулира. А може би не, помисли си той и направи още една крачка към свободата си. Може би, в крайна сметка, това бе един съвършен свят.