Изведнъж се оказа заобиколен отвсякъде с огромни самолети. Накъдето и да завъртеше волана пред него се изпречваше аероплан. Един се отдалечаваше от него, друг връхлиташе отгоре му. Огромните им размери внушаваха такова усещане за собственото му нищожество, че въпреки огромните пространства на пистите, сякаш нямаше къде да се дене. Успя да се мушне в една полоса „ничия земя“ между едва ли не докосващите се криле на вървящите в противоположни посоки самолети и отново увеличи скоростта. Далеч напред 959, чийто образ бе размазан от топлинните вълни, издигащи се от пистата като огромна найлонова завеса, се завърташе върху десните се колела, за да пресече пистата, където току-що бе кацнал самолет за къси разстояния. Поради оптичния ефект на приближаване, предизвикан от големите разстояния и изпаренията, за миг му се стори, че двата самолета ще се блъснат и той се запита дали пък нямаше да извади късмета този самолет да бъде спрян от някаква неподозирана сила, изцяло извън неговата власт. Но самолетите се разминаха съвсем лесно и едва сега той започна да осъзнава колко огромно бе полето, как измамни бяха разстоянията и колко много още му оставаше, за да стигне до 959.
Сирената все още бе на прилично разстояние, но приближаваше; сега той трябваше да пресече не само пътя на рулиращите самолети отдясно, но и пистата за излитане и кацане пред себе си. Надникна под корпуса на един рулиращ боинг и видя, че каца още един самолет; сърцето му се сви, като разбра, че самолетите следваха един подир друг, на интервали едва между пет и десет секунди. Мисълта, че трябва да пресече пистата с тромавата си кола за такова късо време, го накара да спре. Може би отговорът бе пред него — можеше да следва онзи боинг джъмбо, който бе получил разрешение да пресече пистата.
Увеличи скоростта, за да настигне самолета, който вече пресичаше. Видя другата кола прекалено късно, вниманието му бе насочено надясно, към рулиращите самолети, а не наляво. В неописуемо краткия миг на паниката, когато човек усеща със сетивата си непосредствената опасност, Дагит разбра, че ще бъде ударен отстрани. Вдигна ръце да защити лицето си при удара и се отдръпна от волана, като в същия момент се сети, че не бе закопчал колана си. Ударът бе с такава сила, че строши всичките стъкла за частица от секундата. Колата му се влачи странично поне петнайсет метра и се озова точно на пътя на рулиращите самолети. Бе изхвърлен с главата напред право към дясната предна врата, буквално отскочи от нея и, като се преметна във въздуха, се озова на задната седалка в мига, когато колата спираше; обгърна го застрашителната смесена миризма на бензин и запушили гуми. Парчетата от строшените стъкла го бяха засипали като сапунена пяна във вана.
Заслепен и изгубил ориентация, той разтърси глава, за да я проясни. Стъклата се разхвърчаха от него като водните пръски от отръскващо се куче. Дясната му ръка бе вкочанена, сякаш бе спал върху нея. Чак тогава осъзна какво му се бе случило. Чак тогава погледна през зеещите прозорци на колата си и счупеното предно стъкло на другата кола: беше се озовал лице в лице с Антъни Корт.
47
Корт понесе удара далеч по-тежко, отколкото бе очаквал. Челото му бе срещнало волана и кръвта от него се стичаше в лявото му око. Беше ударил колата на Дагит точно в средата и двете коли се бяха пързаляли свързани на доста разстояние.
Първото нещо, което видя, след като сините кръгове изчезнаха от погледа му, бе Дагит, в подобно, зашеметено състояние — гледаше го от задната седалка на колата си. Бръкна за пистолета под комбинезона си, но той не беше в кобура си. Видя къде бе изхвърлен — на седалката до себе си, протегна се да го вземе, но коланът му пречеше. Несръчно се освободи от колана, взе пистолета, изправи се бързо и се прицели.
Следващото нещо, което видя, бяха огромният преден колесник на един самолет, които завиха встрани от колата на Дагит, захванаха задната броня на неговата кола и го завъртяха яростно на сто и осемдесет градуса. Изстрелът му се насочи към терминала, пистолетът пак бе избит от ръката му и изчезна от полезрението му. Масивният корем на самолета се понесе над него, колата мина между колесниците в средата на корпуса, като по чудо не бе закачена отново.