Той изпълзя от колата, претърколи се на пистата с омекнали колене, сетне се изправи и видя как Дагит пропълзя до предната седалка, мушна се зад волана и колата потегли. Отначало не можа да повярва, че толкова зле ударена кола може да тръгне, но тя вървеше. И се отдалечаваше от него. Той се затича подире й.
Хвана се за уплътнението на липсващото задно стъкло, тъкмо когато Дагит включи на скорост и колата подскочи напред. Пръстите му се бяха вкопчили здраво, но ускорението го свлече върху капака на багажника. Той се изтегли и през дупката на задното стъкло се преметна върху задната седалка. За миг зърна страховития поглед на Дагит, когато той съзря, че си има компания. С бързо движение Корт седна, обви с дясната си ръка гърлото на Дагит и го стисна в удушваческа хватка. Само няколко секунди и всичко щеше да е свършило.
48
Дагит усети как ръката се стегна върху адамовата му ябълка като менгеме и гласът на неизвестния инструктор отпреди десетина години му заговори тъй ясно, сякаш човекът седеше на седалката до него: „След пет до седем секунди жертвата губи съзнание“. Натисна силно спирачката. Хватката не се отпусна. Усещаше как силата му секва, поради недостига на кръв към главата. Погледът му започна да се затъмнява, тунелът да се стеснява, цялата писта с безкрайната редица от самолети и нажежени реактивни мотори, с облачетата пушек, които оставяха колесниците като докоснеха пистата, със сирените, които виеха като изплашени гларуси, изведнъж потъна в прекрасен розов полумрак.
Пръстите му опипом потърсиха лоста за регулиране на седалката. Знаеше, че трябва да е там някъде, може би не можеше да го стигне, но си беше там. Докосна го леко, но не успя да го хване. Менгемето продължаваше да се стяга. Той се наведе напред, за да стигне лоста и така увеличи още повече натиска върху врата си. Безсъзнанието бе близо. Докосна лоста. В момента, когато кракът му стъпи на педала на газта и колата се наклони напред, той дръпна лоста, освободи седалката и я хласна назад колкото можеше по-бързо. Чу как онзи изпищя от болка — краката му бяха заклещени под седалката — и почувства, че хватката се отпусна за малко. Протегна се, хвана ръката и дръпна силно, намали натиска и докато поемаше дълбоко въздух, се извъртя, за да се освободи от хватката.
Тогава Корт го пусна напълно; колата полека намаляваше ход и се носеше без управление по пистата срещу прииждащите самолети. Дагит не можа да вземе разумно решение; логиката на подготовката му нямаше нищо общо с последвалите му действия. Той скочи над седалката и се хвърли върху мъжа пред себе като див звяр. В ограниченото пространство на колата боят се сведе до няколко безобидни удара, като всеки от двамата се стремеше да хване другия за гърлото. В това отношение Дагит бе в далеч по-неизгодно положение, тъй като вратът му бе обезсилен от удушваческата хватка на Корт. Чак тогава разбра, че Корт го души с една ръка, докато той самият действаше с двете; причината бе в това, че по задната седалка се бяха разпилели куп инструменти — френски ключове и отвертки — и Корт бе стиснал в ръка една отвертка.
Осъзна това напълно, когато Корт заби отвертката между ребрата му.
Той изби ръката на Корт от инструмента, който остана забит в него, докато болката бе моментално блокирана от някакъв инстинкт за оцеляване, стисна ръката между коленете си и видя, че в своята държи френски ключ. Сякаш сам Господ Бог му го бе пъхнал. Като вдигна ръка, за да нанесе удара на живота си — или на смъртта, както се надяваше — вцепеняваща като електрически ток го прониза болката от раната му. Вместо да удари силно, каквото бе намерението му, ключът се стовари точно, но не и фатално върху черепа на Антъни Корт.
Останал без дъх, окървавен и обезумял, Дагит вдигна глава и видя, че 959 бе на края на пистата и тъкмо освобождаваше спирачките си, за да започне засилването си.
49
Дагит се отдръпна, откри източника на болката и изтегли отвертката с рязко и болезнено движение. Викът, породен колкото от болка, толкова и от ярост, проехтя над пистите и въпреки рева на десетки самолети, двама от товарачите на багажи, които пътуваха с влекача си към терминал А, го чуха. След като махна отвертката, раната кървеше силно. Той започна да пълзи отново към предната седалка, без да усеща колко ограничени бяха станали движенията му от раняването, плъзна се по лице надолу върху строшената седалка, заклинена почти до задната. Огромен самолет прелетя току над главата му с оглушителен рев и кацна. Той погледна надясно — тъкмо навреме, за да види, че колелетата на 959 започваха да се търкалят — най-големите му страхове се потвърдиха — нямаше да успее да спре самолета да не излети.