Двама техници, облечени в бели престилки, продължиха да си работят, без да вдигнат глави към влезлия в лабораторията Дагит, който я прекоси и влезе в кабинета на Мийчъм.
Чаз Мийчъм бе тъмнокос, с напрегнати сини очи и с тънка, доброжелателна усмивка. Говореше бързо.
— Слушай, най-сетне научихме малко нещо за това какво е правил Бернар в хотелската си стая. Но след станалото с Бакмън, нещата на Бернар ще отидат по-назад в списъка ни, поне за момента. Помислих си, че би искал да чуеш нещо за това, преди да са го набутали в седма глуха. Не ме гледай така, Мичиган. Просто тъй стоят нещата.
Дагит прехапа устни.
— Почти всички нещица са попаднали във филтрите на прахосмукачките, което показва с какви миниатюрни размери си имаме работа. Това са парченца и останки — повечето микроскопични — които са паднали от работната му маса и са се заплели в мокета. Иначе Бернар е почистил щателно. Можем да го твърдим, след като знаем колко малки са запазилите се останки. Но никой не може да изчисти напълно — дори и тип като Бернар.
— Първо, и от особен интерес, имаме парченца калаен припой с високо съдържание на сребро. Качествен материал. Това означава едно нещо: той е правел усъвършенствано устройство или устройства. Най-голямото нещо, което намерихме — продължи той, — са парченца пластмаса.
Той плъзна една снимка към Дагит. Парченцата бяха заснети до линия, за да се получи представа за размерите им. За нетренираното око те не означаваха нищо.
— Когато човек от моя бранш види подобно нещо, косата му настръхва моментално. В доклада за следенето на Бернар е отбелязано, че той е посещавал магазин за авточасти, нали така? Нашите момчета не успяха да открият какво е купил оттам, но аз вече мога да ти кажа съвсем точно какво е купил. Поне част от покупките му. Висотомери. Барометрични устройства. Два, съдейки по факта, че намерихме шест от тези пластмасови копчета.
Той подаде на Дагит някакви графики. Дагит ги погледна и не схвана нищо от тях. Тези момчета живееха в някакъв друг свят.
— Два ли?
Той ентусиазирано кимна.
— Точно там е работата, че са два. Това е най-интересното нещо.
Докато Мийчъм продължи с обясненията си, Дагит си представи Бернар, приведен над масата в хотелската си стая да конструира взривните си устройства до последните им детайли, с димящ поялник в ръка.
— Имаме също така и парченце покрита с платина сребърна жица. Това не е добре. То означава, че се е сдобил с мини-дет — миниатюрни детонатори. По-къси са от един инч (около 2,5 сантиметра), но са дяволски мощни. Детекторът за метал не ги засича, много трудно се забелязват и на рентгеновите апарати — мечта за всеки терорист. А имат достатъчна мощ да детонират какъвто щеш пластичен взрив. Развиват достатъчно топлина, за да стопят алуминий, бронз — който и да е от меките метали. Обикновените детонатори са много по обемисти и развиват далеч по-ниски температури. Всичко това за нас означава, че устройствата му са много, много малки, или много сложни, или и двете. Един мини-дет е с много по-широко приложение от стандартния детонатор. Много трудно се намират, а това означава, че той си има причина да ги е намерил.
— И къде ни отвежда всичко това? — попита Дагит. Стаята бе без прозорци и той изпита клаустрофобично усещане.
— Слушай ме сега. Понякога можеш да монтираш барометрични ключове в редица. Да ги нагласиш на различни височини. Получава се двустепенен ключ. От промяната в барометричното налягане при херметизирането на самолета задейства първият ключ. Сетне самолетът излита, издига се и се включва вторият. Пълна гаранция, че аеропланът ще е излетял и ще е дяволски нависоко в небето. Зависи какъв ефект търсиш.
— Но… — Дагит вече се досещаше.
— Но моите инстинкти ми казват нещо друго. Човек придобива усет към тези неща, Мичиган. Навярно и във вашата работа е така. Какво знам? Един тип като Бернар — той е професионалист. Той е ефикасен. Внимателен. Не е оставил много след себе си, но е оставил достатъчно. Прекалено даже, по мое мнение.
— Имаме прекалено много парченца жица за едно устройство. Прекалено много силикон, два висотомера. Всичко съвпада. — Той разбута купчината черно-бели снимки, правени през микроскоп. — Прекалено много за един толкова внимателен тип като Бернар — повтори той. — Ако трябва да отгатна, а аз само предполагам, бих рекъл, че той е направил два детонатора, Мичиган. Знаем, че е купил два висотомера, а както каза ти — и два часовника „Касио“. Доколкото мога да предположа, той е направил два почти идентични детонатора.