— Смяташ ли, че са?
— Възможно е. Нямаше да замина, ако не бе толкова важно.
— Знам.
— Наистина.
— Знам. Всичко е наред.
Той отново се надигна. Дагит мушна силните си ръце под мишниците на момчето, повдигна го и рече:
— Нека опитаме пак.
Ала вътрешно изпита болка. Знаеше, че разочарова момчето. Дънкан се надигна и с помощта на баща си направи едно набиране. Занимаваха се с това от седмици и напредъкът на Дънкан бе болезнено бавен. Дагит страдаше жестоко от тези тренировки, страдаше като виждаше как безжизнените нозе на сина му се люлеят като на парцалена кукла. Беше прибавил малко към теглото си след възстановяването си и силата на ръцете трябваше да се придобие. Днес на Дагит му се стори, че момчето е малко по-силно и той му го каза.
Дънкан рече:
— Отново.
Заедно направиха серия от пет набирания, след което Дагит го отпусна върху стола му.
— Единственият начин е да го направиш — рече той, цитирайки онова, което баща му бе казал преди толкова години. Знаеше, че петдесет на сто от успеха бе въпрос на психика.
Кари се появи иззад къщата, кестенявата й коса бе опъната назад и вързана на проста опашка заради горещината, бялата й лятна рокля от египетски памук подчертаваше тъмната й кожа. На краката й пошляпваха сандали. Той се безпокоеше, когато тя се носеше така, защото изглеждаше дяволски добре. Знаеше, че и тя го знае, затова се почуди защо е дошла в този си вид. Реши, че е поредната демонстрация на наскоро изявената й самостоятелност. Тя си имаше собствена представа как трябва да се развива животът им и работата на Дагит във ФБР — а особено упоритото му преследване на виновниците за 1023 — не се вместваше в нея. Тя искаше той да приложи таланта си в частния сектор, където специалистите по безопасността вземаха два-три пъти повече пари. Искаше да се оженят, да имат деца, да напуснат Вашингтон. Тя изложи всичко това съвсем ясно в една топла, лунна нощ само преди три седмици. Когато планът й срещна съпротива, тя се затвори и прие поведение на пълна независимост, решена да постигне своето. През последните шест дни бе нощувала само веднъж у тях. След скарването не бяха се любили нито веднъж.
Докато се приближаваше, самоуверена и съблазнителна, той забеляза, но без да се възбуди от това, лекотата на походката й и летния загар на кожата й. Властта й над него намаляваше с всяка изминала нощ. Прекарвайки по-малко време заедно, те се бяха отчуждили още повече; Дагит не бе по-близо до решението да се впусне в частния сектор, отколкото преди. Като я гледаше да приближава, той всъщност се страхуваше от нея.
Дънкан изви глава назад, погледна го от долу нагоре и рече:
— Бъди мил с нея, тате.
Дагит подуши заговор.
— Здрасти — рече тя на двамата. И към Дагит: — К’ва е тая работа със Сиатъл. Мислех, че ще ходим на брега. — В очите й блестеше нетърпение.
— Така си мислех и аз — рече Дънкан.
Заговор си беше. Сега тя използваше сина му срещу самия него.
— Зов на дълга — рече той, защищавайки се с яд.
— Не, не е това — възпротиви се тя. — Всяко управление си извършва разследванията на своята територия. Обяснявал си това десетки пъти. Може би дългът се е писал доброволец?
— Аха — съгласи се Дънкан.
— Вие двамата да не сте репетирали? — попита Дагит. Спомни си скарването си с Глория сутринта. Почувства се притиснат до стената.
— Ти ни обеща този уикенд. Това нищо ли не означава?
— Какво искате да ви отговоря?
Лицето й почервеня.
— Продължавай да тренираш — рече тя на Дънкан.
Като сви силните си пръсти около лакътя на Кам, тя го отведе настрани.
— Не можеш да направиш това. Ти измисли този уикенд, за да може най-сетне да влезе в кануто на вода, ти го накара да тренира за това, а сега изведнъж проваляш всичко. Какво ти става? Знаеш ли колко зле може да се отрази това на едно хлапе?
— Чакай малко — рече той, отмествайки ръката й. — Ти ли ще ми кажеш за моето хлапе?
— Някой трябва да ти го каже. Единствената му компания е седемдесет и две годишна старица, която диша с акумулатори. Смяташ ли, че така ще порасне?
— Това е временно.
— Временно, че завинаги.
— Един човек е бил убит. Важно е.
— Ти го поиска, нали така? Навярно е трябвало да се пребориш, за да те изпратят, нали така? Те нямат нужда от теб там, нали така?
— Да, да, ама не. — Той мразеше тя да го улавя на местопрестъплението. Дразнеше се от отношението й, от подхода й, от всичко — особено от това, че бе права.