— И какво? — попита Дагит, опитвайки се да се намеси, но останал напълно пренебрегнат.
Ла Моя отговори на своя лейтенант със самоувереност, в която Дагит веднага разпозна успеха.
— Позвъних на пътните полицаи. Уорд има три неплатени сметки от паркинги, всичките през последните два месеца. Освен това преди шест месеца сме му наложили глоба и сме откарали тауруса му за това, че е спрял пред пожарен кран. Всичките глоби са наложени на места в рамките на една пресечка.
Той се обърна към Флеминг:
— Това, което ни спаси, е начинът, по който вие, приятелчета, правите всичко на компютър. Много впечатляващо! Имат една база данни, лейтенант…
— Какво точно имаме? — попита Дагит.
Шосвиц му подаде листа с бели и зелени ивици.
Ла Моя обясни:
— Потърсихме първо в базата от данни адресите на служителите в симулаторите — основавайки се на моя естествен инстинкт. И хоп, ето я на — бинго! — пета по ред. Живее на същата улица и на същото място, където са наложени всичките глоби на Уорд. Трийсет и една годишна, червенокоса; родена само за оная работа, или поне така ми казаха.
— Сейра? — попита служителят от симулаторите, силно шокиран.
— Видяхте ли? — рече Ла Моя, пъхайки ново парче дъвка в устата си. — Всички я познават.
В залата за заседания имаше маса от неръждаема стомана и стъкло с осем кожени стола, дъска за съобщения, прожекционен екран, телефон и кафеварка с току-що сварено кафе. Всички си наляха по чаша. Дагит забеляза липсата на часовник. Нямаше и прозорци. Сребърен фикус с прашни листа. Единственият телефон имаше дузина жици и кутия, прикрепена към него — навярно кодираща машина. Всичко това навярно отговаряше на представите на военните за уединение, помисли си Дагит.
Сейра Притчет бе изплашена до смърт и това си личеше по блестящите й зелени очи и костеливата й длан, което Дагит усети, докато се ръкуваха. Носеше костюм в цвят каки, добре изгладена бяла тениска и черни обувки с високи токове, които караха прасците й да стоят напрегнати. Косата й бе огненочервена, имаше много лунички, сякаш лицето й бе пръснато с кестенява боя — луничките придаваха на лицето й малко болезнен вид. Челото й бе изправено — застана пред масата със здраво кръстосани ръце. Костюмът скриваше тялото й, но не и от въображението. Ла Моя бе сигурен в това. Иска ти се да удариш хора като Сейра Притчет, помисли си той. Удряш ги и чакаш да видиш дали ще отвърнат.
Дагит се изправи и наруши тишината.
— Доктор Уорд не е бил на мача във вторник вечерта — рече строго той, докато тя още стоеше права. Не й предложи стол, защото не искаше тя да се чувства удобно. Обясни й, че Ла Моя и Шосвиц са ченгета от отдела по убийствата. Флеминг й бе познат. След като и времето, и убиецът на Уорд му се изплъзваха, Дагит почувства нуждата от една победа. Разхлаби вратовръзката и разкопча яката си. Това го накара да се сети за Бакмън; беше същата риза, която носеше и онзи ден, копчето, което й бе пришил, не съвпадаше по размери с илика. — Предполагахме, че човекът, който е убил доктор Уорд, го е срещнал на мача, но сега знаем, че не е станало така. Той не е бил на мача, мис Притчет.
Дагит не смяташе за забавно да нахълтва в съзнанието на жена, която вече е разстроена от убийството на любовника й. Още по-малко пък — разголването на тайните на един мъртвец. Двамата бяха любовници. И какво от това? Ако Уорд бе загинал при автомобилна катастрофа, нямаше да има никакво разследване — щеше да си отнесе тайната в гроба. Но в този случай тя бе разкрита, поне до някаква степен, а щом веднъж бе излязла наяве, най-доброто нещо, което разследването можеше да направи, бе да се възползва от нея. Бъркаш в цепнатината и натискаш с цялата си тежест. Възможно бе цепнатината да се разшири и от нея да се изсипят маса неща.
— Можем да ви отведем в града. Да ви предадем на жена полицай, а тя би могла да среши косата ви. Бихме могли да потърсим и други, по-интимни улики. Сетне лабораторията ще ни каже със сигурност дали търсим вас или някоя друга жена. Но ние търсим и убиец, мис Притчет. Той има преднина пред нас. Честно казано, нямаме време за тая лабораторна работа. Затова се надяваме на известно сътрудничество от ваша страна. — Надяваме се на чудо, помисли си той, но не го каза. — Без това сътрудничество, мис Притчет, съдът, пресата и „Дънинг Ейръспейс“ ще бъдат активно въвлечени.
— Никой не желае това — додаде Флеминг.