Изглежда тя се страхуваше от него като момиченце — от баща си.
— Мога ли да седна? — попита тя.
Той трябваше да запази контрола си върху ситуацията. Не й отговори. Попита с безпощаден тон:
— Беше или не беше с вас доктор Уорд вечерта на убийството?
Яростта разшири очите й. Красиви зелени очи, горещи като цвета на косата й.
— Беше! Доволен ли сте? Да, беше с мен — отвърна тя. — Бяхме в моя апартамент. Замина, когато започна седмият ининг.
— Седнете, мис Притчет. — Задоволството пулсираше в него. За първи път усети ефекта от климатичната инсталация.
Ла Моя извади от джоба на сакото си малко касетофонче и го постави на масата, изрече дата и часа, имената на присъстващите и сетне погледна към Дагит, който започна разпита.
Сейра Притчет прекара двайсет минути да отговаря на въпроси за любовната си връзка с Уорд и за подробностите за вечерта на убийството му. Сетне я освободиха, а в следващия час и половина Дагит, Шосвиц и Ла Моя прослушаха записа и възприеха по-официална линия на разпитване за наближаващата обедна почивка. Флеминг се появяваше от време на време и се присъедини към тях за втория разпит.
Първоначалното претърсване на апартамента на Сейра Притчет, извършено от Ла Моя и Дагит, в присъствието на униформен офицер на вратата, донесе малко интересни неща. Дагит прегледа телефонните й сметки и върнатите чекове. Ла Моя претърси личните и тоалетните й принадлежности. Ако Притчет лъжеше за степента на своето увлечение, то ще им трябваше екип от експерти да го установят. Нищо от това, което откриха, не противоречеше на разказа й.
Сетне се прехвърлиха да търсят навън — в платения паркинг, който, както твърдеше тя, Уорд използвал винаги, когато това било възможно, и най-вероятно — и през нощта на убийството му. Докато слизаше с асансьора и вървеше към входната порта, Дагит си представи, че е доктор Роджър Уорд. Чифт административни сгради със сребристи прозорци от другата страна на път I-5 закриваха гледката към залива. Ято чайки разцепваше синевата на небето. Зад тях един пътнически самолет летеше безшумно над Пъджет саунд. Самолетът напомни на Дагит за задачата му. Колкото и да бе малко вероятна, той не можеше да отхвърли възможността детонаторът на Бернар да е предназначен за „Дънинг 959-600“. Или бе просто съвпадение? Със смъртта на Бернар и с толкова малко нишки в ръцете си можеха да го отстранят от разследването. Можеше да го запази, само ако свържеше това убийство с детонаторите на Бернар. Самолетът, който той наблюдаваше, ставаше все по-малък и по-малък. Почувства, че надеждите му да вкара връзката с Притчет по-навътре, намаляват също тъй бързо.
Дагит обиколи паркинга, изучи маслените петна, колите, канала, храсталака. Ако си убиецът, къде ще се скриеш? Той се обърна и погледна жилищния блок. Разгледа разположението на паркинга спрямо входа на сградата. Полека, сякаш работеше с археологическа мащабна мрежа, той тръгна заднешком назад, като не изпускаше из очи както прозорците на апартамента, така и входа на сградата. Така се озова в далечния ъгъл, където зад един очукан трейлър човек можеше прилично да се прикрие. Той претърси внимателно този район.
— Какво търсим? — попита го присъединилият се към него Ла Моя.
— Кой знае? Дъвка? Дребни стотинки? Всичко, каквото убиецът би могъл да изпусне.
Ла Моя зашари из хилавия шубрак.
Дагит намери смачкана бирена кутия, но тя очевидно бе престояла дълго на открито. Намери и празна бутилка от моторно масло, умряло врабче, което изглежда бе жертва на котка. Разпиляната перушина се бе сбрала на купчинка под една от спадналите гуми на трейлъра. Погледът му бе привлечен от драскотини с въглен върху калника на трейлъра. Попипа едната. Въгленът се размаза върху пръста му.
— Кога валя за последен път при вас? — извика Дагит на Ла Моя, който бе изчезнал в храсталака.
— Трябва да проверя, но имам чувството, че бе понеделник вечерта. Може и да е било неделя.
Дагит клекна на коляно, очите му шареха под трейлъра като прожектори. Използва химикалката си като сонда, за да изследва купчинките сиво-кафяви пера зад гумата на трейлъра. Намери два фаса. Единият сред перушината, другият — в грайфера на гумата. Не бяха много отдавнашни, ако се съдеше по вида им. Дали бяха хвърлени от човек, който нетърпеливо бе очаквал Роджър Уорд? Цигарената хартия бе черна, филтърът — златен; изглеждаха скъпи. Необичайни. Европейски? Вълнението му нарасна.
Той продължи разкопките си перце по перце. Освен фасовете, зад перушината гой откри и малка, смачкана кутийка, чийто целофан бе наполовина запазен. Още улики? Ако наистина последно бе валяло в неделя, както бе казал Ла Моя, значи тази кутийка е била изхвърлена наскоро. Например във вторник вечерта? Дали бе по следите на лицето, което бе убило Уорд, или подир някой невинен минувач, който бе убил няколко минути на този паркинг? Следвай уликите, напомни си той. Следваш онова, което те ти казват, а сетне ще разсъждаваме.