— Имаме ли проблеми? — повтори тя. — Нямаме нищо друго, освен проблеми! Свърши се — рече тя. — Не го ли разбираш? Не го ли чувстваш? Те го арестуваха. Тикнаха го в затвора. Боже мой, какво облекчение изпитах, като чух това.
Лицето му пламна.
— Облекчение ли? Как можеш да кажеш такова нещо! Михаел е арестуван. Ще отиде в затвора — навярно до края на живота си. А ти… ти реагираш така, сякаш това е празник!
— То си е празник! Ние сме свободни! Той ни използваше. Мен — поне три години; а теб — теб откога? Пет години? Колко време? Или прекалено много, а? Може би тъкмо в това е проблемът.
— А „Der Grund“? — Каузата — какво ще стане с каузата? — Той забеляза, че в очите й проблесна чувството за вина и в този момент разбра, че може да я спечели отново. — И ти си станала като всички останали — предаваш се, преди да си постигнала нещо.
Той крещеше. Пресече стаята и увеличи звука на телевизора. Пускаше Си Ен Ен на всеки кръгъл час.
— Той ти е промил мозъка. Да не би случайно да си забравил, че ни изнудваше? Как можеш да му простиш това? Аз не мога. Сега си плаща за това. Заслужава го. Защо трябваше да пропилея тези три години? Посочи ми една разумна причина.
Той се замисли за миг и й отговори с изрази, които знаеше, че ще приеме:
— Защото ако тази операция се провали, той ще ни преследва. — Даде й време да осмисли казаното. — Дори и от затвора. — Той видя по лицето й, че го схваща. И рече: — Единственият начин да се освободим от това — ако това е нещото, което желаеш — е да осъществим тази операция. И край на „Der Grund“, край на операциите. Просто и ясно. Можеш да откупиш свободата си, Моник. И двамата можем да откупим свободата си. Помисли добре.
С ръце в джобовете тя закрачи из малката стая. В тази работа той имаше повече интерес, отколкото тя. Единият от мъжете, които възнамеряваше да убие — сегашният президент на „Ейшъруъркс Кемикълс“ — бе човекът, отговорен за вродените заболявания на детето и за разрушаването на семейството му. Моник му бе необходима, за да осъществи тази операция. Да се справи сам с операция от такъв мащаб бе невъзможно.
— Каква операция? Сигурно се шегуваш. Ние сме осакатени. Ние не сме нищо друго, освен едно трикрако куче — погледна го тя с подозрение.
— Може и да сме трикрако куче, но все още можем да хапем.
Той потупа куфарчето с детонатора и направи крачка към нея. Изпитваше чудесното чувство на власт. Дали бе в резултат на куфарчето и съдържанието му, или бе породено от нея? Искаше да я обладае. Тук, на място. Веднага. Това нямаше нищо общо с любовта. Нищо общо с чувства. Беше властта. Искаше му се тя да му се отдаде напълно, да се отвори цялата за него, да се предаде. Като достигнеше оргазъм, лицето й бе като на малко момиченце — сякаш удовлетворението й бе като болка. Спомняше си добре това. Господи, как я желаеше!
— Двукрако куче — поправи се тя. — Сега сме само двамата. Нали така? — Тя се строполи на ръба на леглото.
Той седна до нея.
— Едно куче останало с два крака, все още може да се влачи. На куче с един крак му остава само да легне и да умре. Аз не искам това. Отказвам да сторя това.
Тя се облегна изцяло върху него.
— Е, и какво ще правим?
Той се почувства като триумфатор.
— Сега имаме малко време за убиване.
Протегна се и разкопча най-горното й копче. Тя го плесна по ръката, но той знаеше, че се преструва.
— Кажи ми.
Той разкопча следващото копче.
— Ще сваля два самолета. Първият — тук, вторият — във Вашингтон. Край на „Ейшъруъркс“.
— Ти каза същото и във Франкфурт.
— Истина е.
— И как точно смяташ да го направиш? Уби Ейшър, но те го замениха…
— С Ханс Моснер — прекъсна я той. Но докато това име означаваше всичко за него, за нея то можеше да не значи нищо. Моснер бе шеф на фабриката в Дуисбург по времето, когато станаха замърсяванията, които отровиха околността и бременността на жена му. Сега Моснер бе президент на „Ейшъруъркс“. — Моснер ще бъде във Вашингтон. Той е една от главните ни цели.
Тя го погледна скептично.
— Повече от една цел ли имаме?
На прозореца кацна гълъб, крилете му бяха обезцветени от замърсената атмосфера. Не можеше да се види нищо на повече от половин миля разстояние, толкова бе гъст смогът тук. Изкуши се да й покаже замърсеността. Така би постъпил Михаел.
— Сложно е. Ще видиш. Като му дойде времето, ще разбереш.
— Какво ще разбера?