Колкото по-малко знаеше тя, толкова по-добре, но все пак той изпитваше силното желание да й каже, защото планът бе сложен. Сложността допълваше чувството му за сила, за върховенство. Изпитваше желанието изобщо да разкаже на някого. Самотата му през последния месец — седмиците, когато преди операцията се кри — бе готова да стане жертва на утешението от нейната компания.
— По-добре е да не знаеш всичко. Онова, което мога да ти кажа, е следното: самолетът, който ще свалим днес, е натоварен с изходни материали за производството на пестициди, които не могат да бъдат продавани в Съединените щати по силата на закона за храните и медикаментите. Затова, за да заобиколи закона, американският клон на „Ейшъруъркс“ произвежда тези материали тук, превозва ги до Мексико и там те се превръщат именно в забранените пестициди. Там тези пестициди се влагат в селското стопанство на Мексико, а произведените храни се връщат обратно за консумация в Щатите. И така колелото се върти и върти. Но днес лицемерието ще спре. И това ще е само началото.
— Което означава?
Той нямаше намерението да й обяснява толкова подробно, но вече бе наченал, а и му беше хубаво.
— Във Вашингтон ще има съвещание. Тежката промишленост. Моснер ще присъства. Уилям Сандхърст от „Биджениър“, Матю Грейди от „Кемтроникс“, Дъглас Фицморис, Елизабет Савайл, Хауърд Голдънбаум. Шефовете на най-големите компании. Писна ми да отсичам пръсти и крайници. Време е да отсечем главата.
Гласът й бе изпълнен с възбуда. Както и бе предположил, имената й бяха известни.
— Да ги убием всичките? Нима… ще са заедно в един и същи самолет, или нещо подобно?
— Нещо подобно. Всичко е възможно, ако помислиш добре. Родителите ти не са ли ти го казвали? Ще видиш.
Разкопча и третото копче. Всичко бе възможно, наистина. Тя изобщо не го забеляза. Той протегна ръка и обхвана гърдата й. Изпълваше цялата му ръка с топлина, която усети в слабините си.
— С неща от този сорт не бива да се избързва.
— Правиш си майтап с мен. Мразя те.
— Правя любов с теб.
— Не и преди да ми кажеш какво ще трябва да направим.
— Не мога. Вече ти казах повече, отколкото трябваше.
— Не, не си. — Тя го погледна и очите й говореха, че е размислила. — Е, има и други начини човек да те накара да проговориш.
Тя се усмихна. Той плъзна леко пръстите си по гръдта й и усети как тя реагира.
Почуди се дали ерекцията му се дължеше на това, че я докосва или на огромното му усещане за сила, което сега изпитваше.
Посочи телевизора.
— Телевизията е единственото нещо, което говори на хората. Единственото нещо, което слушат. Е, за разнообразие ние ще запълним екраните им с малко истина. Малко пламъци по пистата винаги са подходящи за най-гледаното време. Си Ен Ен направо ще ни залюби.
Тя се усмихваше. Имаше красива усмивка, съблазнителна и лукава; жена, изпълнена със сексуални тайни. Една от тези тайни той знаеше от собствен опит: достатъчно бе да раздразниш устните й и все едно подпалваш фитила. Никога не бе срещал толкова чувствена жена — бе пристрастена към секса.
— Липсваше ми.
— Ти си лъжец.
Пръстът му описваше кръгове по гладките й, червени устни, докато тя не го целуна, а сетне го лапна и засмука, обгръщайки го с език.
Край на приказките. Той измъкна мокрия си пръст от устата й и като я положи на леглото, намери зърната на гърдите й — вече напълно възбудени. Почувства се като победител — все едно нагласяше часовника на някой детонатор. Следващата му трудна задача, след тази. Четирийсет и седем секунди, спомни си той.
Тя дръпна токата на колана му. Но това нямаше да бъде нейното шоу. Той погали краката й леко с мокрия си пръст, описвайки кръгчета по тях, докато най-сетне тя се отдаде на собственото си удоволствие.
Всичко вече си дойде на мястото. Въпреки силно тупкащото му сърце, въпреки болката в челюстта, той се почувства отпуснат. Всъщност, станало бе по-добре, отколкото се бе надявал.
След трийсет минути чаршафите на леглото лежаха накуп, а въздухът миришеше на нея. Любиха се отчаяно, като двама души в бомбоубежище — любене, за което нямаше да има утре. Бяха свързани. Отново бяха отбор.
— Отгде ги помниш всичките тези работи? — попита тя със сънлив глас. — Нима жените са толкова еднакви?
Смееше ли да й каже, че между Франкфурт и сега бе съществувала само една жена и тя бе пълен провал? Смееше ли да й предостави толкова власт над себе си? Реши, че не си струва. След като си взел надмощие, не биваше доброволно да се откажеш от него.