Корт приготви спринцовката в джоба си. Нещата не се развиваха точно така, както ги бе планирал.
— Поне ти се струва, че е един милион градуса — добави тя. — А и таман ми е дошъл месечният период, ако разбирате за какво говоря, и никак не ми е до благотворителност. И тъй, защо не пропуснете телефонния разговор и не ни дадете картата си, окей?
Корт се приближи иззад него, готов да приложи удушваческата хватка. Не да убива Догърти, както бе сбъркал с Уорд, а да го накара да млъкне и да го прати в безсъзнание. В същото време с дясната си ръка извади спринцовката.
Догърти го усети. С мощен рев тежкият мъжага се завъртя, улучи с лакът Корт и го събори на земята. Спринцовката изхвърча от ръката му и падна на килима.
Догърти се впусна към входната врата. Корт скочи на крака, пресрещна го и му нанесе силен удар в бъбреците. Догърти се олюля и Корт го събори. Той се строполи под тежестта на Корт, не му достигаше въздухът. Моник подаде спринцовката на Корт и той я заби в пълния врат на Догърти. Той премигна със стъклените си очи и захленчи, като се опита да каже нещо. Ставаше неадекватен бързо и след няколко минути изпадна в безсъзнание. На Корт тези минути му се видяха много дълги.
— Господи! — рече Моник. Трепереше.
Корт въздъхна с облекчение. Беше се справила добре. Той вдигна тежката глава за косите и я пусна да падне с удар и с носа надолу върху мокета.
— Той е аут — рече. — Ръкавици — добави той, извади от джоба си два чифта найлонови хирургически ръкавици и подаде единия на Моник. Даде й и носната си кърпа. — Вратата — нареди й той. — Дрехите му, кожата на врата му. Не пропускай нищо.
— Кожата му ли?
— Пипах врата му. Могат да свалят отпечатъци и от човешка кожа. Могат да свалят отпечатъци от дрехи. Практически отвсякъде. Не бърши, а търкай, все едно переш.
— Аз не пера — отвърна рязко тя.
Моник шофираше комбито по магистралата за Сан Диего. На булевард „Сенчъри“ спря пред светофар.
— Обясни ми още веднъж — нареди й той.
— Не се тревожи, Антъни — рече снизходително тя. — Мога да вкарам и двама ни, да те оставя там и да изляза без всякакъв проблем. Това е нещо, което правя почти всеки ден.
— Но обикновено във Вашингтон — напомни й той.
— За мен LAX е позната история. Толкова пъти съм влизала тук. Сега вече си на мой терен. Успокой се, знам какво правя.
Тя продължи през следващите няколко зелени светофара и мина покрай табелите, които показваха отклоненията за пристигащите и заминаващите пътници на LAX. След още няколко пресечки броят на сградите намаля ведно с влошаването на вида им, а най-сетне — отляво се показа гола земя, а отдясно преминаха най-различни офиси, складове и хангари на компаниите подизпълнители, включително и няколко от големите компании за товарни превози, всичките събрани зад желязна ограда, поръбена отгоре с бодлива тел.
Комбито намали скоростта си.
Сърцето на Корт затуптя по-силно.
Тя вкара колата в пренаселен паркинг и я угаси.
— Тук ли е работният ти комбинезон? — попита тя и посочи чантата на Корт.
— Да.
— На дъното ли?
— Да.
— Добре. Ако случайно решат да претърсят тази чанта — нещо, което никога не съм ги виждала да правят — ще измисля нещо от типа, че пожарогасителят ни трябва за един от камионите ни. Не казвай нищо.
— Няма ли да минем покрай металотърсач?
— Тук ли? Боже мой, не. Казвам ти, че надценяваш охраната. Всичкото, което ни интересува, е хората, които влизат в нашия район, да са наши служители. Няма да претърсваме сефертасчетата с обяда им, я! Не забравяй, че става дума за частна компания по сигурността, наета от „Ам Еър Експрес“. Те работят за мен, а не обратното. Аз съм важна клечка тук — това са предимствата да си служител в главното управление на компанията.
Той бе разучил разположението на сградите на схема. Сега, докато вървяха пеша, вече виждаше как изглеждат те на живо. От този неохраняван паркинг в страничната улица те щяха да преминат през обслужвания от частна компания пункт за проверка, за който тя спомена, и да влязат в охраняваната зона, която включваше сградите и паркинга за колите на „Инфлайт Фуудс“. Досами пункта за проверка бе порталът, който осигуряваше достъп на автомобилите в охраняваната зона — беше заключен и се използваше рядко. Колите, обслужващи самолетите, се зареждаха и се ремонтираха вътре в зоната, за да се избегнат продължителните претърсвания. Камионите за доставяне на храни минаваха през един от трите пункта за проверка на летищната полиция, където от време на време ги претърсваха по основно. Тъкмо по тази причина Моник бе избрала да вкара Корт в зоната през „Инфлайт“.