На връщане, докато той се старае с всички сили да не зяпа натам, чува да го вика ясен глас с престорен немски акцент.
— Напредък в развитие на пластмаси донесъл страховита мощ.
Седнала, с очила, смъкнати върху римския нос, с присвити над рамките очи, тя се усмихва скромно, веждите й са повдигнати и пита:
— Помните ли?
Има си хас да не помни — как би могъл да забрави? — и той изоставя безопасността на хладната вода и се насочва към нея, без да усеща горещия пясък под краката си.
— Третият ред — казва той.
— Това съм аз — признава тя. — И доколкото си спомням, напуснахте семинара, сякаш сградата бе пламнала.
— Закъснявах — казва той.
— Бягахте. Усетих го.
Не може да измисли какво да отговори. Запознават се. Тя е Лин Грийн от ФАА. Експлозиви. Готов е да се пошегува с това, но размисля. Вече я ухажва. Кари и Дънкан са в бунгалото само на неколкостотин метра от плажа. Подобни усложнения не му трябват, но не вижда как може да се измъкне. Тя е хубава, никой не може да отрече, но не това го привлича. По-скоро е любознателното й изражение и чувството за хумор, което дебне зад погледа й.
Разговарят се. Той си остава прав. Тя заслонява очите си от слънцето, но не може да не ги присвива. Пясъкът, полепнал по ръцете й, блещука. Тъмната й коса е на кичури от гребена, който използва между две влизания във водата. Гребенът е изпаднал от преобърнатата й сламена чанта, заедно с шише лосион и няколко романа с твърди корици, единият — с листче, което показва докъде е стигнала. Говорят за писатели. Тя избягва бестселърите. Той ги гълта наред. Говорят за филми и стигат до съгласие за великолепието на „Ани Хол“ и изобщо на Уди Алън.
— Говориш за ракообразните? — пита Дагит, цитирайки любимата си сцена.
Разсмиват се, тя отмята глава, червените й устни се разтварят, а очилата й се връщат на мястото си нагоре към гладкия й нос.
Дагит си взема довиждане и бързо отминава.
— Пак ли бягате? — извиква тя подире му.
Това го спира и той се обръща и поглежда към нея. Тя изчаква един миг, сетне се усмихва и отново ляга, придърпвайки банския си костюм.
Той би искал да издърпа този костюм изобщо от тялото й и тя го знае.
Минават още няколко дни на дълги разходки, преди Дагит да се намери да крачи по водата пред къщичката й. Когато се показва през френския прозорец, тя е в хавлиена роба, със същата коса на кичури и му извиква:
— Дано приливът ви изтласка по-близо до тези стъпала. — И зачаква той да приближи къщичката.
По начина, по който носи робата си, не е трудно човек да си представи, че под нея не носи нищо друго. Единият й крак се показва от него, когато се надвесва към древния хладилник и му съобщава съдържанието: леден чай, бира, диетична кола, портокал, ябълка. Кракът е кафеникав от загара и се скрива отново, когато тя затваря вратата на хладилника и му подава ледения чай в алуминиево канче. За себе си изважда бира. Той не помни да е поръчвал нещо.
Тя сяда срещу него. Кухненската маса е мъничка, боядисвана десетки пъти, последния — в морскозелено. Вдясно от мивката са подредени чисти чинии, на прозореца е оставен пъпеш. Стаята мирише на солена вода, на плажен лосион, на сапун за вана с мирис на теменужки и на кафе. Вратата към банята е отворена. Обзавеждането й е старо, лавиците са обсипани с разни женски джунджурии. От релсата на завесата за душа виси сутиен. Той се чувства така, сякаш е живял тук от седмици.
Петте минути стават десет, сетне двайсет. Тя изпива още една бира. Подава една и на него и той не отказва. Никога досега не е разговарял толкова леко. Мислите се въртят и се сплитат в кръгове. Възли. Разказва й за Дънкан, но не й казва за парализата му. Казва й, че е разведен и най-сетне й обяснява за връзката си с Кари, че тримата са наели едно бунгало по-надолу по плажа, но докато говори, той има чувството, че не той е авторът на тези думи. Лин Грийн изобщо не изглежда разстроена от всичко казано. Хуморът си остава, близостта — също. Тя не се отдръпва и не започва да гради защитни укрепления. Не заплашва, въпреки че определено флиртува, черта в характера й, която след време го шокира. Тя е в ролята на по-различната, с гореща кръв жена и се чувства уютно в тази роля. Най-далеч стига с думите: