Върху тях протече вода — пожарникарите бяха насочили шланговете си към сградата. Двама мъже с кислородни маски и оранжеви гумени костюми, с черни ботуши и дебели ръкавици се появиха откъм димната завеса. Единият от тях изкрещя с приглушен от маската глас:
— Абе я се разкарайте на майната си оттук!
Част от покрива се срути, но бе в другия край — над празните ясли. Лин и Дагит не обърнаха внимание на пожарникарите. Отвориха едновременно последните две врати и бягащите коне повалиха единия от пожарникарите. Поради тежките си доспехи и кислородната бутилка на гърба, той се изправи непохватно. Лин му предложи ръка, но той я отхвърли вбесен.
Дагит и Лин изтичаха от дима на чист въздух, последвани само след миг от втория пожарникар. Обърнаха се и видяха как конюшнята пламна изцяло. Свободните коне, с побелели от страх очи, препускаха хаотично към свободата, разгонвайки хората по пътя си.
Останалата част от покрива поддаде, а секунди по-късно се срутиха и стените. Сградата бе почти напълно разрушена. Пламъците се издигаха на петнайсет метра височина, следвани от валма гъст дим.
— Можеше и да загинеш! — каза й ядосан той. В този миг усети колко дълбоки са чувствата му към нея.
— Не — рече самоуверено тя и поклати глава, а погледът й следеше пламъците. Лицето й грееше на оранжевата светлина. — Не ми е дошло времето.
— Времето ти ли? — попита той, вбесен повече от всякога. Следващия път сигурно ще ми цитира хороскопа си.
Тя сведе очи от пожара и го погледна.
— Човек усеща тези неща, Мичиган. — Сетне взе ръцете му в своите и ги стисна. Той забрави изобщо за пожара. — Понякога човек просто ги усеща.
7
Дагит седеше върху тънката стена на ваната в хотелската стая, а краката му бяха потопени в горещата вода. Все по-често ходилата му се бунтуваха по този начин — вкоравяваха се като дъска. Единственият лек бе дълго накисване.
— Не е честно! — рече той тъй силно, че гласът му отекна в малката, облицована с плочки вана. Имаше си нещо наум за честността. — Трябва да продължим с това.
Сетне, на фона на телевизионната реклама за някакво бамбуково корабче по вездесъщата Си Ен Ен, Лин Грийн заяви окуражително:
— Вече се стъмни. Ще започнем утре, на зазоряване.
— Това няма нищо общо с тъмнината — то е свързано с доклада за химикалите, които са били натоварени на самолета. Видя ли онези, облечените в космически костюми? Господи, каква гледка! Тъкмо те изгониха всички от района. Видя ли как телевизионните екипи излапаха тази картинка?
— И добре направиха. Ами ако мястото е заразено?
— Тогава, ако питаш мен, ще се увеличат подозренията за саботаж. Химикали ли? Та това е визитната картичка на „Der Grund“. Макар че не мога да го докажа.
— На кого?
— Няма значение. Работата е в това, че…
Тя го прекъсна:
— Работата е в това, че извадихме голям късмет. Огънят неутрализира химикалите. Това сочат сведенията, които получих. Ако не бяха тези горящи нефтени кладенци, щяхме да се изправим пред истинско бедствие.
— От моя гледна точка това е още една причина да продължим разследването. А не да чакаме типове в космически костюми да изследват съмнителни проби.
— Отвратителен си! Една нощ няма да промени нищо. Ще започнем отначало утре. Ако има нещо, те ще го открият.
Тя му подаде питието от водка и розе, което бе забъркала, като използва запасите на минибарчето.
— Трябва ми доказателство за престъпни намерения. Трябва ми едно добро, солидно свързване с предишните данни, за да не спрат разследването ми. — Той отпи голяма глътка и положи чашата върху ръба на ваната. Лин се бе подпряла с рамо на касата на вратата. — Изгубих цели две години по това дело. Ако не представя нищо, разследването отива към дело. Освен това искат доклада ми за онази, другата история — бомбата в Националното летище. Можеш ли да повярваш? Да ме изтеглят от едно дело като това, за да ме накарат да пиша скапания си доклад за един мъртвец? — Той я погледна, търсейки съчувствие, но не го откри.
— Ние не го наричаме „престъпно намерение“ — рече тя, поправяйки го. — Казваме му „подозрителни мотиви“. Но досега няма нищо подобно. Съвсем нищо. — И добави: — Освен това една нова задача може да ти дойде добре. Защото не изглеждаш съвсем добре.
Той се направи, че не е чул последната й забележка.
— Човекът на НСБТ за връзки с пресата вече говори за произшествието като за нещастен случай. За бога, Си Ен Ен, всички вестници — всеки го нарича просто произшествие. НСБТ ни предлага порция фъшкии. Тази пресконференция бе ала-бала.