— Бяха точни. Ние всички се гордеем с точността си, нали така? Това е шоуто на НСБТ. Разследването си остава тяхно, докато доказателствата не го предадат във вашите ръце. Слушай, ако зависеше от мен, аз бих ти дала всичко, което поискаш. Но ти знаеш това — и изглежда не искаш нищо. — Тя сръбна от питието си. Нямаше предвид разследването. Той се скри зад напитката си. — А фактите говорят, че не сме видели нищо на мястото на катастрофата, което да показва подозрителни мотиви. Знаем за доклада на диспечера, който съобщава, че един от екипажа съобщил за пожар в кабината. Самолетът паднал след секунди. Нито един от свидетелите не е обрисувал нещо като експлозия. Нито една от останките не показва наличието на експлозиви. НСБТ няма кой знае какъв избор.
— За един „Дънинг 959-600“ в LAX, натоварен с химикали? Аз разполагам с труп, който бе измъкнат от симулатор за 959, програмиран за излитане от LAX. Разполагам с добре известен терорист, който е правил детонатори с висотомери в хотелската си стая в Лос Анджелис. Лос Анджелис, LAX… схващаш ли? Да не би да искаш да кажеш, че е съвпадение? — Той продължи, преди тя да го е прекъснала. А на нея й се искаше да го прекъсне и да защити тезата си. — Не ме размеквай, по дяволите. Все някой трябва да запази обективността си.
— Обективност ли? Това ли проповядваш?
— Проповядвам ли? — попита той, протегна се към питието си и обърна повечето от него.
— Да, проповядваш.
Той погледна изкривеното й изображение през неравностите на стъклото. Когато той завъртя чашата, тя се протегна.
— Ти си специалистката по разследване на въздушни произшествия — рече той. — Експертът по експлозивите. Ти водиш разследването на ФАА по този случай.
— Дяволски вярно — съгласи се тя и надигна чашата си така, че дългата й шия се издължи още повече. — И недей я кара толкова лично. От това нещата няма да станат по-прости.
— То си е лично. Би трябвало да ми помогнеш.
— Опитвам се.
— Наистина ли?
— Да.
Гледаше я в профил, докато гърлото й се присви, когато тя преглъщаше, и това му се стори възбуждащо. Навярно решението да я покани тук не бе най-доброто.
— Тези питиета свършват много бързо — рече тя, вгледана в малката чаша. — Що не взема да направя по още едно?
Той изпи своето и й подаде чашата си.
— Как са? — попита тя и кимна към краката му.
— Ще ти кажа след второто питие.
Тя го остави насаме с мислите му. Досущ като гласа му, те сякаш отекваха в малкото помещение. Тъй като тя се позабави, той й извика:
— Сигурен съм, че е работа на същия човек. Има прекалено много съвпадения. Това има ли значение?
— Не — рече тя и дойде при него. — Не и за следователката Лин Грийн. Дори не би трябвало да знам за твоето разследване. Плащат ми за обективността ми — нещо, което загубих веднага, щом те видях на мястото. — Тя седна на затворения капак на тоалетната. Бяха близо един до друг. Тя вдигна чаша и я чукна о неговата. — Наздраве за съвместната ни работа — рече тя. — Най-сетне.
— Имам нужда от подкрепата ти по този случай.
— Въпреки всичко, повече ми се иска да се забавлявам, отколкото да се трудя.
— Моля те, помогни ми.
— Малко по малко. Тука си имаме система. Дай й възможност да заработи.
— Не мога. Ами ако Бернар е направил повече от един спусък?
— Кой е Бернар?
Той не отговори. Опита питието. Беше по-силно и той се запита: дали бе нарочно? Беше права, тези питиета свършваха бързо. Ходилата му изглеждаха по-големи, поради увеличителните качества на водата. Големи, бледи, набръчкани ходила с изкривени пръсти. Страшно романтично.
Тя каза:
— Аз трябва да бъда обективна. Не се тревожи: никой няма да замаже тази история. Няма да го допусна. Какъв е смисълът да го сторя? Всички ние ще търсим всяко възможно обяснение за тази катастрофа. Повярвай ми.
— Не мога да чакам шест месеца — рече той. — А тези разследвания винаги траят по половин година.
— Разбирам те. — Тя се намести по близо до него. Прокара пръсти през косата му и той ги почувства чак с пръстите на краката си. — Ще направя всичко, което мога. Обещавам. — Тя мина зад гърба му, там не можеше да я вижда и се почувства обезоръжен.