— Лин — рече той тъй преднамерено, сякаш футболен съдия надува свирката си. Чу как потраква ледът в чашата й, сетне — лекото й преглъщане.
— Окей — рече тя без болка в гласа си. — Единственият начин да ме задържиш, е да напълниш това нещо с ледена вода и да ме натопиш вътре. По-добре да си вървя. Имам други идеи как трябва да се прекара тази нощ.
Тя го целуна по врата, зад ухото. По лявата му страна пробяга тръпка с няколко хиляди волта напрежение. Космите по тялото му настръхнаха.
— Как е Дънкан? — попита тя. Този въпрос го охлади. След като не отговори тя добави: — Този разговор, преди малко, повече приличаше на разговор по служба, отколкото на обаждане на баща до сина му.
— Понякога между нас е така.
— А не бива да бъде.
— Знам.
— Вбесен си.
— Да.
— На мен ли?
— Не. На себе си. Истината боли.
— Има ли си гледачка? Или е тя?
— Тази вечер е гледачка. Достатъчно възрастна да му е баба. Станала е почти член на семейството.
— Гледачката или Кари? — попита Лин. — Отпиши го тоя въпрос — додаде тя. — Не умея много добре да губя.
— Кой казва, че си изгубила? — попита той и й подаде празната си чаша. В онзи момент той знаеше всичко, което можеше да се научи за пустотата.
— Но ти ходиш с нея, нали? Надявах се, че ослепителната ми личност, фигурата по бански костюм ще могат да променят това. Човек се научава да приема някои неща. Но други — не.
Изкушен повече от всякога да я възпре, той протегна ръка, тя сложи своята върху неговата, докато връхчетата на пръстите им не се целунаха.
Намери чантичката си и спря в тясното коридорче да го погледне. Усмихна му се достатъчно дълго, за да разбере той посланието й. Искаше й се да остане; искаше й се той да я помоли да го стори. Той също й се усмихна. Тя кимна и сви рамене. Вратата се затвори зад нея и само секунда по-късно Дагит стоеше там, където бе стояла тя — с мокри крака върху мокета, стиснал дръжката на вратата. Но не я завъртя.
На следващата сутрин телефонът го стресна докато закусваше в стаята си. Сутрешното му тичане бе провалено от снощната водка.
Позна гласа на Фил Хъф:
— Ще бъда кратък. Тук става нещо, което ще те заинтересува. Ще те взема от хотела след десет-дванайсет минути. — Той направи пауза. — Затруднявам ли те?
— Ще бъда пред хотела — рече Дагит.
Хъф носеше същия поплинен костюм, широките му рамене издаваха високомерие. Дагит се улови, че гледа белезите по носа му и се чуди дали жените ги привличат белези. Хъф притежаваше доста и от двете. Караше същия кално кафяв крайслер, който Дагит бе видял на местопроизшествието. Предната седалка имаше калъф в миши цвят, а Хъф бе издълбал с петата си килимчето под педала за газта. Радиото бе покрито с прах и с петна от кафе. Пластмасата на слънчевата козирка бе напукана от годините, като плод, оставен прекалено дълго на перваза на прозореца. Хъф вкара колата в потока, сложи полицейската лампа върху таблото, включи я, и след като движението полека-лека им стори път, рече:
— От местното управление на полицията са позвънили на нашите момчета на летището за едно обаждане, което е получил участъкът в центъра на града. Един механик от „Ам Еър Експрес“ твърди, че вчера бил нападнат и упоен от мъж и жена у дома си. Казал, че откраднали картата му за самоличност за летището и работния му комбинезон. Изпратили са детектив преди минута. Ако побързаме, ще хванем повечето от представлението.
Дагит обмисли бързо чутото.
— Ако това издържи, то ще ни донесе контрола върху разследването на катастрофата — рече възбудено той.
— Даже нещо повече — рече Хъф, дразнейки Дагит с последвалата дълга пауза. — Ама как ще ти хареса това, мама му стара!
Дагит не искаше да го моли. Зачака го да се излее.
— Химикалите на борда на самолета? — рече Хъф въпросително, предизвиквайки Дагит да отговори.
— Да?
— Били са произведени от компания на име „Кемтроникс“ с рафинерии — или както там по дяволите се наричат — в двайсет и седем щата. — Хъф пак направи дълга пауза, преструваше се, че е зает с шофирането, макар че колата сякаш вървеше сама по правия път. — „Кемтроникс“, оказва се, има поръчки за отбраната — виж ти, виж ти; скок-подскок — си се гушка с не кой да е, а с „Ейшъруъркс Кемикълс“.
Пулсът на Дагит се удвои, но той се опита да направи удоволствието на Хъф да види или чуе ентусиазма му, а това му струваше значителни усилия.