— Гушка ли се?
— „Ейшъруъркс“ притежава контролния пакет акции в „Кемтроникс“. Тя се брои за негов американски клон.
— Значи това би могло да бъде „Der Grund“.
— Знаех, че ще ти хареса.
Дагит се замисли върху възможните варианти. Дали финансовите връзки между двете компании щяха да са достатъчни да убеди Пулман или неговия шеф Ричард Мъмфорд в евентуално участие на „Der Grund“? Съмняваше се. Не беше достатъчно твърдо доказателство. А дори и да са били заплашени, „Кемтроникс“ едва ли щяха да съобщят за това на ФБР. Премълчаването на терористични заплахи ядосваше акционерите и привличаше нежелания интерес на пресата; и в двата случая това се отразяваше върху цените на акциите. Големите корпорации получаваха заплахи непрекъснато и в повечето случаи с тях се заемаха собствените им отдели по сигурността. Но дори и без „твърдо“ доказателство за връзка, наученото подсили увереността на Дагит, че все още бе по следите на бернаровите детонатори. И накъде ли, да го вземат дяволите, щяха да поемат нишките от тук нататък? Какво следваше?
Фил Хъф рече:
— В термоса в краката ти има кафе без мляко, със захар. Изглеждаш тъй, сякаш имаш нужда от една чаша.
Пътуваха почти двайсет минути и той изгуби представа къде се намират. Тротоарите, бордюрите, растителността, дори и къщите изглеждаха еднакви.
— Абсолютен тъпанар съм по недвижимите имоти — рече той. — Всичко ми се вижда еднакво. Къде, на майната си, се намираме?
— Къщата на Догърти е ей там — рече Хъф, очевидно развеселен.
Дагит забеляза колата на детектива — черна, с четири врати и без отличителни знаци.
— Спри! — извика той, шофьорът реагира моментално и натисна спирачките. И двамата налетяха върху арматурното табло и сетне се облегнаха назад.
— Какво има? — попита ядно Хъф, докато се оглеждаше наоколо. — Господи, така извика, че си помислих, да не би да ударя нещо.
— Щеше — рече Дагит и му показа улицата пред тях. — Погледни — посочи с ръка той.
— Да? — рече Хъф, без да види нищо.
— Следите от автомобилни гуми — обясни Дагит. — Калта… следите до бордюра, виждаш ли ги? А гумите на детективската кола не са изцапани. — Той погледна през рамо и сръбна от кафето. — Пресен изкоп. Работа на каналджиите, нали така? Ами калта?
Хъф също погледна.
— Дечурлигата сигурно са отворили пожарния кран вчера.
— Да. Точно така. Има сума ти следи по средата на улицата, но край бордюра са само тези.
— Кучи син — рече възбудено Хъф. Той даде заден ход, за да не мине през следите. Паркира колата. — Под седалката имам полароид. — Той се наведе, намери го и го подаде на Дагит. — Ако го оставиш в жабката, филмът ще се изпече.
— Рулетка? — попита Дагит.
— Трябва да е в чантичката в жабката. — Той подаде ключовете на Дагит и рече: — Това ченге не си е помислило изобщо за мястото на произшествието.
— Не, не е. В такъв случай защо не го помолиш учтиво да се поразкара малко. Поговори му. Виж дали няма да ни остави насаме с онзи тип за малко. В този случай няма нищо интересно за полицейския департамент на Лос Анджелис. Нищо друго, освен писарска работа. Кажи му, че ще го отървем от случая.
— Няма да му хареса — предупреди го Хъф. — Дори самото ни присъствие тук означава, че има нещо.
— Тъкмо затова трябва да сме насаме. Ясно ли е, Фил? — попита Дагит. — Не ни трябват разни да си чешат езиците.
— Така де.
— А докато си там, вътре, извикай момчетата от вашата лаборатория. Кажи им да си носят нещата, за да снемат отливка от тези следи… да изчистят изцяло къщата с прахосмукачка… и всичко останало. — Сетне добави: — Отнасяме се към това като към мястото на най-сериозно произшествие.
— Лабораторията ли? Не мога да направя това. Ние дори не сме сигурни, че твоят човек е бил тук — протестира Хъф. — Нали така? Хайде да не се изсилваме толкова.
— Картата за самоличност е открадната в същия ден на катастрофата, нали? — попита изуменият Дагит. — Обади се, Фил. Аз ще поема отговорността.
Когато Дагит и Хъф се върнаха след почти тричасовия разпит на Кевин Догърти, мястото на катастрофата в парка Холивуд изглеждаше напълно различно от предишната вечер. Разпилените кашони и пликове с най-различна окраска, форма и размери бяха изчезнали, превозени до физкултурния салон на близкото училище за проверка от експертите на ФБР и ФАА по експлозивите. Пожарите бяха изгасени и зловещата, извънземна гледка от предишната нощ бе отстъпила мястото си на чувството, че присъстваш на бойно поле един ден след битката: всички предмети, пръснати на десетина декара площ, бяха или черни като катран, или кално кафеникави. Изтърбушената опашна част на падналия самолет стърчеше от земята като част от модернистична скулптура. Тъкмо около опашната част Дагит забеляза група инспектори, сред които бе и Лин Грийн. Четирийсет-петдесет души скитаха из отломъците, стърчаха като чапли на флоридски плаж, много от тях носеха дъски, камери или прозрачни пластмасови торби, които съдържаха гротескно обезобразени предмети. Един екип — близо до откъсналия се нос — пресяваше отломки и кал през сито; други претърсваха мястото досущ като екип от археолози.