Цялата тази дейност бе някак си отдалечена от него, сякаш се извършваше на толкова голяма сцена, че той не можеше да я обгърне с поглед. И като се сети пак за злочестия полет 1023, той си помисли с благодарност, че се бе появил на мястото няколко дни след катастрофата. Щеше да бъде немислим ужас, ако към сцената пред него се прибавеха и неколкостотин трупа. Той се наслади на това колко ефикасно, сякаш без видими усилия няколкото десетки изследвачи работеха рамо до рамо, всеки изпълняваше определена функция, много от които, без съмнение, се препокриваха. Ако и полицейските подкрепления бяха толкова ефикасни…
Хъф се появи от фургона на командния център след няколко минути.
— Това разследване би могло скоро да е наше — рече той.
— Колко скоро?
— Не могат да ни го прехвърлят преди да има подозрителни мотиви.
— Ами Догърти? Ами отмъкнатата му карта за самоличност? Това не е ли подозрителен мотив?
— За нас — може би да, но не и за НСБТ. Те се нуждаят от твърди доказателства. Доказателства от мястото на катастрофата. — И Хъф добави оптимистично: — На обедното съвещание ръководителят на екипа ще съобщи на групите по търсене, че трябва да отдадат най-голямо внимание на уликите за престъпни намерения. Отменихме обедната пресконференция. Може би до вечерното съвещание вече ще можем да ръководим всичко това по-добре. Преместваме някои от екипите, така че всички ще се настаним в „Мариот“. НСБТ нае голямата зала за конференции и две по-малки. Общо взето, всичко върви добре.
— Върви добре ли? Що за твърди доказателства искат те, Фил?
— По-твърди от следи на автомобилни гуми и свидетелствата на един механик. И на мен не ми се нрави, но не можем да променим нищо. Те работят изключително върху мястото на катастрофата. Не могат да си позволят разни външни заплахи или нарушение в правилата на сигурността, а пък най-малко — хипотези, които да влияят на обективността им на място.
— Обективност ли?
— Слушай, те ни влизат в положението, разбираш ли? Подходът им подсказва, че те ще се хванат и за най-малкото доказателство, а и са готови да дадат изцяло предимство на всички наши изисквания. Не сме в положението на натрапници. — Той погледна към екипа, който работеше по опашната част на самолета. — Стискай палци тези момчета да могат да съберат отново „говорителницата“.
— Което означава?
— Магнетофонната лента на записите от разговорите в кабината е пълна каша. Разбрах, че си имат работа с половин миля объркани спагети.
— Но на нас тази лента ни е нужна!
— Нужни са ни и още сума неща.
— А регистраторът на данните? Черната кутия? — попита Дагит.
— Казват, че е в ред. Ще я изпратят във Вашингтон с частния си самолет по-късно този следобед. След като разплетат лентата на записите от разговорите, ще я върнат обратно, за да могат да се синхронизират показанията от двете.
— Бих искал да чуя всичко това.
— Може да отнеме седмица-две, доколкото разбрах.
— Дори и да е така.
— Ще им кажа. — И той добави някак между другото: — Шефът на управлението нареди на началника на моя отдел да се заема с разследването на катастрофата. Те не схващат защо си тук. Казах им, че съм те поканил да ни помогнеш. Така че на практика и двамата следваме нишката на Бернар. Това не им допадна кой знае колко, но нямаше какво да направят. Ти си мой гост. А това означава, че трябва да ти осигурим достъп до разследването.
Нима това бе същият Фил Хъф?
— Оценявам жеста.
— Не е кой знае какво. Не ми разрешиха да ти отделя хора.
— Значи ще действам като единак?