Уилърд взе отпечатъка от своя портрет и го постави редом с новото лице на екрана.
— Какво ще кажеш за това? — попита той на висок глас, ухилен до уши.
Двата образа бяха идентични.
Дагит стана и разтърси ръката на художника. Наведе се и целуна Фраджайл по бузата.
— Вие сте магьосници, и двамата.
— Разгадката бе в обеците — рече развълнуваната Фраджайл. — На онази, другата лента, не си личаха дрехи или някакви други отличителни белези, по които да я проследим.
Дотогава Дагит не бе забелязал обеците. Бяха големи черни овали. Лесно можеха да се разпознаят, ако ти дойдеше на ума да ги забележиш. На Фраджайл й бе дошло на ума. Беше се изчервила от целувката. Тя продължи:
— Сега ще можем да проследим движението й, Мичиган, от една камера към следващата. Гарантирам. Ако се е качила на някой самолет, ще научиш накъде е отлетяла. Ако е напуснала терминала, ще разбереш през кой изход. Тези обеци са провалът й. Би трябвало добре да си помисли, преди да ги сложи.
— Да, би трябвало — каза Дагит и изведнъж осъзна в какво се състоеше работата: един професионалист не би допуснал подобна грешка. Нима онзи си имаше вземане-даване с аматьор?
Уилърд излезе от малкия офис.
Фраджайл рече:
— Виждаш ми се нещо пребледнял, Мичиган. Добре ли си?
Вгледан в лицето на екрана, Дагит леко кимна. Съмнението гризеше мислите му. Аматьор. Възможно ли бе?
Или, в крайна сметка, нима бе попаднал на грешна следа?
Дагит присъства на съвещанието в девет часа в „Мариън“, учуден както от гладкото му протичане, така и от огромния брой хора, които взеха участие в разследването на „Ам Еър Експрес“. Присъстваха доста над сто, и от двата пола и от толкова много раси, колкото много бяха и тесните им специалности. Напомняше му на партиен конгрес — така различните делегати се тълпяха на групи. Ето там бе екипът от следователи на „Дженерал Електрик“; а там — екип, представляващ Съюза на пилотите. С всяко съобщение от трибуната главите се забучваха в поредния, съпровождащ доклад; следваха малки обсъждания между отделните групи, а сетне друга група експерти се заемаше с бумагите и церемонията се повтаряше. На платформата с трибуната Хъф бе седнал трети по ред, до Лин Грийн. По време на доклада си Хъф бе подчертал отново версията за престъпни намерения, без да се впуска в подробности и отново призова всички да потърсят неоспорими доказателства за това.
Когато съвещанието свърши, след почти деветдесет минути, Дагит бе добре информиран за напредъка на работата на мястото на катастрофата, но бе потиснат и обезкуражен от резултатите.
Черната кутия — уредът, записващ цифровите данни за полета — бе изпратена за анализ в лабораторията на ФАА във Вашингтон. Повреденият магнетофон за записване на разговорите все още се поправяше тук, на място. Парчета от разрушения самолет бяха измъкнати и превозени до един хангар в LAX, където щеше да бъде направен опит за реконструкция, ако се появяха подозрения. Но до днес такива нямаше и това тежеше най-много на Дагит. Единствената му надежда да продължи разследването си лежеше в отломъците от катастрофата.
Трябваше да съхрани оптимизма си, да съхрани по-широката база на разследването, да провери всяка версия. Въпреки че Мариан Литъл бе толкова изкушаваща заподозряна, Дагит не можеше да си позволи да бъде обзет само от мислите си за нея. Той все още вярваше, че мъж, използвал картата за самоличност на Догърти, бе получил достъп до „Ам Еър Експрес“ — 64, докато самолетът е бил още на земята. Мариан Литъл, в най-добрия случай, бе само негова помощничка. Шофьорка? Съгледвачка?
Дагит позвъни на автоматичния телефонен секретар в управлението във Вашингтон и безличен женски глас му съобщи, че за него има шест съобщения. Той ги изслуша. Само последното бе свързано с този случай: „Имаме кръвната група и отпечатък от палец“. Гласът принадлежеше на мъж, който се представи като Бардж Коловски, специалист по отпечатъците в лабораторията по съдебна медицина. „Кръвната група се изясни по зъба. Отпечатъкът — от сапуна. Отпечатък — един път. Дошло му на ума да изхвърли сапуна — в банята не се носят често ръкавици — но разпознахме именно неговия боклук по зъба, а това е нещо, което той не е предвидил. Пратихме отпечатъка до вашите хора тук, предполагам, че ще го препратят до Вашингтон. Намерихме още и от онези цигари. Мислим, че са руска марка, наричана «Собрание». Ако имаш въпроси, позвъни ми в службата в работно време или у дома“. Човекът си бе оставил домашния телефон.