— Сър — намеси се Дагит, но веднага бе принуден да млъкне от грубото изражение на Бакмън.
Бакмън продължи:
— Ние знаем с какво си се занимавал в хотелската си стая в Лос Анджелис.
Това разтърси Бернар. Започваше да губи самочувствие. Запремига бързо-бързо.
Бакмън продължи бързо:
— Това, което не знаеш — рече той, — е, че родителите и малкият син на Дагит летяха с полет десет-двайсет и три.
Пушача и Плешивия се обърнаха и погледнаха недоверчиво Дагит.
Бернар също му хвърли поглед, но в него не пролича никакво разкаяние.
— Мога да ви оставя — теб и Дагит — насаме за няколко минути — предложи Бакмън, но очевидната му недомлъвка пак не сполучи. Мръсната стая в Националното летище не бе мястото за груби номера. Просто не се действаше по този начин.
— Имате ли някакво предложение? — Бернар попита Бакмън, малко прибързано и прекалено обнадежден.
Бакмън попита:
— Ами ако не предлагаме сделка? Ако само изчакаме документите за депортирането ти? Полет десет-двайсет и три бе на британски самолет. Разбираш за какво става дума, нали?
Ревът на излитащ самолет сякаш още повече сгорещи стаята. Дагит разхлаби още малко вратовръзката си.
— Да ти обяснявам ли всичко отново? — попита Бакмън с властност, която допреди му липсваше.
Дагит усети реакцията на Бернар. Оказваше се, че Бакмън не е просто слаб, а твърде мек. Излязъл от форма. Той използва момента да поиска от Пушача една цигара, сякаш разполагаше с всичкото време на този свят. Не пушеше, но Бернар не знаеше това.
Бернар повтори:
— И така, има или няма предложение?
Остро почукване на вратата разтърси последвалата тишина. Пушача стана и отвори, каза нещо на някого зад вратата с приглушен тон и издърпа куфарчето вътре. Сетне затвори вратата. Когато Пушача сложи куфарчето в краката на Бернар, Дагит стана от масата.
Бакмън рече:
— Твоето куфарче. Дали да не надникнем в него?
— Няма да отваряш това нещо — заяви Дагит. — Да не би да си забравил каква е професията на този човек?
— То бе проверено на рентгена — рече Пушача. — Два пъти. Няма и следа от жици. Няма взрив. Безопасно е, няма защо да се безпокоим.
— Подушено ли е от обучено куче? Проверено ли е с ултразвук? Този багаж трябва да бъде обработен от специалистите по бомбите. Тази чанта е в движение от… — Той се сепна, преди да е сторил същата грешка като Бакмън. Избърса дланите си о крачолите на панталона. Беше ужасен. Погледът му се стрелкаше между куфарчето и Бернар. — Постави се на неговото място — рече Дагит и приближи до Бакмън. — Ами ако куфарчето е заредено да гръмне при отваряне? Ако не се измъкне по някакво чудо, в най-добрия случай го очаква доживотен затвор. Но ако успее с един удар да ликвидира шефа на С-3 и агента, отговорен за разследването на полет десет-двайсет и три? В какъв герой ще се превърне само!
— Мъртъв герой — рече Бакмън, без да е особено впечатлен. — Никой вече не се самоубива заради принципи, Дагит. Мисли с главата си.
Той се наведе към куфарчето и откопча едната му закопчалка.
Дагит скочи напред и го блъсна настрани от куфарчето. Бакмън се подхлъзна, опита се да го стигне, но падна на мръсния под. Поради теглото си се изправи трудно. Беше тъжна картинка. Дагит му подаде ръка, но той отказа помощта. Изправянето му отне няколко трудни и дълги секунди.
— Излизайте оттук, и двамата — извика Дагит на другите.
След като Пушача изобщо не помръдна, Дагит додаде:
— Веднага! — а вниманието му все още бе изцяло погълнато от куфарчето.
Плешивия бързо избута другаря си през вратата.
Бакмън изтри лицето си с носна кърпа.
— Това, което направи, бе глупаво, Мичиган. Наистина, дяволски глупаво. И то ще ти струва скъпо, твърде скъпо.
Бернар не каза нищо. Вниманието му бе съсредоточено върху куфарчето с неговата отворена ключалка.
— Можеш да ми заповядаш да напусна тази стая заедно с теб. Нали така? Можеш да докладваш за мен на началството. Господи, можеш навярно и да ме уволниш.
— Дяволски прав си.
— Ами тогава направи го! Хайде, нека да вървим. Единствените ти свидетели си отиват.
Бакмън нацупи устни и кимна:
— Окей, май че си прав — и той направи крачка към вратата. Сетне, изоставяйки хитрините си, той се хвърли с цялата си тежест върху Дагит и го събори.