— А сега пък — борба с тероризма при вашите момчета. Да ти кажа нещо: като карах насам с колата, ама в какъв квартал живеете! Сега разбирам защо наричат гаражите затвори за колите.
— Почакай да застъпиш нощна смяна. Тогава няма да се разделяш с патлака си и като отиваш на онова място.
— Вярвам ти.
— Тук сме затънали до гуша в лайната. Трябва ми независимо мислеща глава, Брад, а не готова да се съгласи с всичко. Трябва ми някой, който да оспорва идеите. Някой, с когото да работя. Трябва ми някой, който да върши сума черна работа и да се усмихва при това. Опитът ти с пътническите самолети ще потрябва. Но, често казано, едва ли можеше да избереш по-лош момент да дойдеш при нас. В момента сме обезумели. Имаме тиктакаща под носа ни адска машина. Опасна — както всяка бомба. Имаш отрицателно време, за да навлезеш във всичко това. Четивото ти за това е подготвено. Настроенията тук са пред взривяване, затова внимавай. Имам поставен срок: една седмица, за да докажа, че едно убийство в Сиатъл и катастрофата на полет шейсет и четири са свързани с Бернар. Тъй че да знаеш — работното време тук е последната ни грижа.
— Също като в Маями.
— Добре — рече облекчен Дагит. — Значи си свикнал.
— Съвсем.
— Ако имаме късмет, ще го пипнем този тип. Ако нямаме… е, няма нищо по-гадно от това да бродиш по горящо поле, осеяно с части от човешки тела, особено ако знаеш, че работата ти се е състояла в това да предотвратиш катастрофата. Работим под натиск, а и това си е един допълнителен натиск. — Той замълча и се разсея. — Както и да е, добре дошъл на борда.
— Благодаря.
— Тук ми викат Мичиган — ти не си длъжен да го правиш, но с останалите е така.
— Схващам — рече Левин.
— И аз попрочетох това-онова, преди да дойдеш. Шефът на управлението в Маями е написал за теб добри неща. Казва, че първо мислиш, сетне говориш. Че си ерген. Няма да те питам защо.
— Добре, щото изобщо не е твоя работа.
Дагит замълча — двамата се гледаха предизвикателно.
— Работа ми е. Тук сме като отворени книги. Всички. Просто да ти е ясно. При борбата с тероризма… няма друг начин. Никой не е успял да се внедри при нас. Поне не ни е известно. Разбираш ли?
— При наркотиците в Маями е още по-зле.
— Мога да повярвам.
— Би трябвало. Нямам навика да лъжа.
— Е, това обяснява забележката в досието ти, че си груб.
— Както е казал Лукчо на фермера: „Аз съм си туй, което съм аз“.
— Добре. Ще се постарая да го запомня. — Това му спечели една усмивка. Дагит добави: — Жалко за студентските ти години. Но ако аз съм Мичиган, то ти ще си Охайо. Става ли?
— Добре, още повече, че и двамата знаем кой университет е по-добрият — рече Левин.
Дагит не искаше да позволи да бъде въвлечен в подобен спор. Той можеше да продължи с дни. Може би и цял живот. Но не и сега.
— Отличник, направо от колежа. Това впечатлява.
— Родителите ми ме натискаха.
— Какво мислят за работата ти в Бюрото?
— Следващият въпрос.
— Значи не я одобряват — каза Дагит.
— Те бяха решили да стана адвокат, като баща ми. От шестмесечната ми възраст го бяха решили.
— Значи си преизпълнил предначертанията. Така ли да си обясня успеха ти от университета? Това ли искаш да ми кажеш?
— Не искам нищо да ти кажа. Ти питаш. Ако попиташ, аз отговарям, ясно ли е?
— Тук ще ти хареса, ще се впишеш в екипа. Едно от хубавите неща на борбата с тероризма е, че доста време си насаме. Това означава повечко свобода, но цената е повече писмени рапорти.
— Какъв е шефът на отдела?
— Пулман ли? Нов е на тази длъжност.
— Така чух и аз.
— Той е окей. Последният шеф бе натегач. Искаше да изкяри от всичко, в което сполучвахме. Още не мога да кажа какъв ще бъде Пулман. Като се настанят в ъгловата канцелария, хората се променят.
— Чух, че си отказал повишение. Има ли нещо вярно в това?
Дагит се запита дали това бе дело на Глория или просто клюки в службата.
— Имам си причини за това.
— Мислех, че тук сме като отворени книги.
Погледите им се срещнаха и Дагит усети, че е спечелил нов приятел. Той попита:
— Имаш ли приятели в този край?
— Ти си ми първият — рече Левин, опипвайки почвата. Дагит кимна. Левин додаде: — Един-двама познати от Куонтико трябва да са се настанили някъде наоколо.